Лира Литературно-рекламна Агенция
Животът му е като оптимистична трагедия
Баща на аналитичната психология, той е определен от Зигмунд Фройд за негов наследник – и после разжалван… Като лекар пък попада в любовна афера още с първата си пациентка. И сякаш това не стига, често е наричан шарлатанин – заради работата му с митологията, алхимията и сънищата. Според статистиките обаче точно той е 23-ият най-цитиран психолог в света. Баща на пет деца, сред видните му пациенти е самият Херман Хесе. Посещава го и дъщерята на Джеймс Джойс. В своята автобиография „Спомени, сънища, размисли“, вече на 82, Юнг пише, че външните обстоятелства в живота му няма как да надделеят над вътрешните. И това подсказва какъв интроверт е по характер. Съдбата му е именно такава – да се лута в лабиринта на душата си.
Изключително начетен и с енциклопедични познания
Юнг владее еднакво добре медицинската си специалност, митологията, религията и философията. Често се спуска и в дебрите на гранични дисциплини като езотериката или алхимията. В същото време говори и използва прекрасно английски и френски, латински и гръцки. Със своите обосновки обаче често е на прицел от критиците, които не скриват присмеха си. „Да са нормални копнеят неуспелите“, отвръща им той в типичния си стил.
Юнг произхожда от семейство, здраво сплетено с науката – дядо му е също лекар, а стига и до поста ректор на Базелския университет. Според хрониките, той е и в масонската ложа там – при това в ролята на велик майстор. Свързват го и със слухове, че е незаконно роден син на самия Гьоте. Другият му дядо пък е признат теолог, потънал дълбоко в дебрите на езотеричното – за него се твърдяло, че говори с мъртвите.
Самият Юнг е роден в края на юли 1875-а – в швейцарския Кюснахт, но израства в Клайнхунинген и Базел. „Оставах насаме с мислите си – припомня си своето детство. – Това обичах най-много. Играех си сам, мечтаех си или се разхождах в гората и имах свой таен свят.” Бащата всъщност е свещеник, но докато Юнг е малък, преживява криза на идентичността и не успява да се превърне в твърда опора за своето дете. Отношенията между родителите не са кой знае колко добри. Това кара Карл да се затваря още повече в себе си.
„Оставах насаме с мислите си – припомня си своето детство. – Това обичах най-много. Играех си сам, мечтаех си или се разхождах в гората и имах свой таен свят.”
Психиатрията се превръща в негова съдба
Вече в университета на Базел, избира за себе си природни науки и медицина. Включва се в студентско дружество, в което се увлича от изследвания върху хипнозата, сомнамболизма или феномена на медиумите. Така окончателно решава, че иска да следва психиатрия. Започва и работа в психиатрична клиника, като дори става асистент на Ойген Блойлер – човекът, измислил термина шизофрения. Точно в тази посока са и лекциите на Юнг в Цюрихския университет. Продължава обаче да изучава сънищата и халюцинациите на своите пациенти, като открива в тях връзка с митологията.
Един от големите пробиви на младия учен е разработването на асоциативен тест – нещо, което привлича към него и интереса на Зигмунд Фройд. За първи път се виждат през 1907-а, като Юнг специално пътува до Виена. Фройд е впечатлен от ума и интелигентността на своя колега и започва да го представя като свой наследник. Бързо обаче идва и разрив между двамата – Юнг няма намерение да се ограничава с метода на Фройд, за който централна е сексуалността ни. Духовният опит на човечеството той търси в митологията и символиката, което е категорично отречено от основателя на психоанализата. „Към колегите, които ми противоречат, се отнасям по същия начин, както към твърдоглави пациенти“, пише му дори Фройд. Противоречията помежду им карат Юнг да се откаже както от лекциите, които чете в Цюрих, така и от поста председател на Международната психоаналитична асоциация – и отново остава сам…
По това време е в състояние, което се доближава до психозата. Води дневници, в които описва какво чувства. По-късно преписва записките си и ги издава в т. нар. „Червена книга“. Десетки години тя е заключена в трезор и на практика непрочетена от никого. За първи път се появява пред публика едва през 2009 г. С други думи, почти половин век след смъртта на учения.
Човекът, който се превръща в опора за него в тези трудни мигове, е Емма Раушенбах – жената, от която той има и пет деца. Заедно са до смъртта ѝ през 1955 г. Въпреки това Юнг смята, че мъжът се нуждае не само от съпруга, но и от духовна спътница в живота. Харизмата му помага да не страда от липса на внимание – така че спътниците често се сменят…
Но сред най-мащабните му постижения е и една къща – т. нар. Болингенска кула, двуетажна „вила“ край Цюрихското езеро. Примитивното като условия жилище, което издига сам, му дава убежище от градския модерен живот. Приготвя храна, рисува, медитира и пише. „В Болинген живея истински живот, в най-голяма степен съм самия себе си”, споделя Юнг.
„В Болинген живея истински живот, в най-голяма степен съм самия себе си”
Трудно му е и след Втората световна война
Обявен е за колаборационист, а е обвинен и в антисемитизъм, макар че има много приятели, които са от еврейски произход. Вече около 60-годишен, преживява и два инфаркта, но продължава със своите проучвания и изследвания. Едва ли обаче съжалява за предишния си живот – нали още през 1925-а споделя: „Имах чувството, че живея в лудница, която сам съм си построил…“
Наред с „Червената книга“, в наследството на учения откриваме например „Промени и символи на либидото“, в която изследва фантазното мислене. Тя излиза за първи път, когато Юнг е на 36, но той се връща към книгата си и в по-зряла възраст. Тогава споделя колко ужасно е човек да живее без свой мит, защото е „като изкоренен, няма връзка с миналото, с живота на предците, нито със съвременното общество“.
А сам той се превръща в мит през 1961 – може би е легенда, но казват, че сам сънувал смъртта си, преживял я, така че пристъпил към несъзнаваното със същото желание, с каквото създава трудовете си. На гроба му стои същият надпис, който бил изписан и над входната врата на дома му – Vocatus atque non vocatus deus aderit. „Призован или не, Бог присъства.“ А в съседство и още няколко думи – Primus homo de terra terrenus – secundus homo de caelo caelestis. „Първият човек бил създаден от праха на земята, вторият – от небето.“
