Лира Литературно-рекламна Агенция
Отново първокачествен трилър от Стив Бери
Романът бележи и поредната среща, вече 19-а поред, с бившия агент Котън Малоун. В съвременната галерия от литературни герои той заема особено място, тъй като обикновено отваря врати към загадки и мистерии от миналото, които продължават да оказват влияние в света ни днес. Точно както е и в „Завръщането на Медичите“…
Приключенската нишка в книгата е толкова силна, че читателят се хваща веднага за нея и не я изпуска до последната страница. В чудесно темпо Стив Бери ни превежда през целия сюжет, затаили дъх дали главният герой ще отърве и този път кожата.
Но не само динамиката е силна страна на Стив Бери! Писателят работи чудесно с исторически факти, в сюжета се прокрадват реално случили се истории, а накрая не липсва и дозата достоверна информация, която само донамества приятните усещания от прочетеното и изживяното.
Днес на 69, Бери има удивителното качество да създава книги, които започват в миналото, но по един впечатляващ начин се прехвърлят и в съвремието ни. Начинът, по който героите на писателя се оказват замесени в световни събития, само потвърждава факта, че четем първокачествена проза. А всичко това важи в пълна сила и за „Завръщането на Медичите“.
Завръзката в романа е още през 16. век, когато папата взима пари от Медичите, а в наше време обвиненя надвисват над Ватикана – прочетете и откъс от книгата
Бяха сами във величествената Сиенска катедрала
Любима на Юлий, ако можеше да се вярва на шпионите на Джулиано. Брат му, кардиналът, и братовчед му, който беше свещеник, бяха близки с Юлий, затова Джулиано ги беше използвал като посредници да му уредят аудиенцията. Беше очаквал категоричен отказ – все пак всички Медичи отдавна бяха персона нон грата. Никой не искаше да го виждат или свързват със семейството. Всеки, който заговорничеше с тях, беше застрашен от смъртно наказание и един човек вече беше изгубил главата си. Затова Джулиано се учуди, че папата прие да разговарят. Но не в Рим. На неутрална територия.
В Сиена. Което накара Джулиано да се запита какво иска този човек.
– Наясно съм с твоя достоен за уважение характер, с щедростта ти и със състрадателната ти природа. Научих, че си против насилието и цениш честността. Ти си справедлив и способен. Но си третият син. Първородният е мъртъв. Вторият е кардинал. Затова на теб се пада да оглавиш семейството. Това е рядка възможност.
Джулиано се съгласи.
– Знам и че си амбициозен. Искаш да си върнеш онова, което Пиеро Злочестия изгуби.
Бяха посъветвали Джулиано да бъде прям.
– Искам също испанците да напуснат територията на Флоренция.
– Съгласен. А сега ще ти кажа какво искам аз.
Джулиано замръзна в очакване.
– Пари.
Е, не беше неочаквано. Златото и среброто отдавна бяха покварили Църквата.
– Аз проявих грижовност и пестеливост, след като станах папа, но предшественикът ми беше натрупал огромни дългове.
Вероятно беше точно така, защото Александър VI беше дегенерат, устремен само към наслади. Всички знаеха, че този Борджия беше изпразнил хазната.
– Освен това финансирах много войни – въздъхна Юлий. – Направих всичко необходимо, за да прогоня нашите врагове и да върна предишната слава на Папската държава. Оскърбително е, че изобщо я бяхме изгубили.
Безценната територия, която отдавна принадлежеше на папството, се простираше на Италианския полуостров от Средиземно до Адриатическо море и на север до Венеция. Тези владения бяха физическото проявление на светската власт на папите, но Александър VI беше допуснал Венеция да присвои голяма част от тях. През 1508 г. Юлий лично беше повел армия и беше покорил Перуджа и Болоня. През 1509 г. беше победил Венеция и беше възстановил Папската държава. Това беше причината дожът да желае единствено болка и смърт за настоящия папа.
– Войните струваха много – обясни Юлий. – Но аз подкрепях изкуствата и построих великолепни сгради, бях щедър и към бедните. Благотворителността ми почти изпразни хазната в Кастел Сант’Анджело. Признавам с неудобство, Медичи, че трябваше да продавам длъжности, църковни имоти и индулгенции, за да набера нужните средства. Да, позорно е, но се налагаше. Искам преди смъртта си да възстановя хазната.
– Банката ни вече не съществува – напомни Джулиано. – Не отпускаме заеми.
Перуци, Фрескобалди и Саламбини бяха известни кредитори, но Банката на Медичите беше най-уважавана в Европа. Козимо, прадядото на Джулиано, беше способен финансист и беше използвал богатството си – произведения на изкуството, земи и злато, – за да придобие политически контрол над Флоренция. Следващите Медичи обаче не бяха толкова прозорливи. Прекомерното пилеене на средства и лошото управление бяха довели банката до ръба на фалита. Колкото и да беше вещ в политиката, баща им Лоренцо се оказа ужасно неумел банкер. Лошите заеми и твърде многото просрочени задължения накрая ги бяха разорили. След пагубните политически ходове на брата на Джулиано и прогонването на семейството във Венеция значителна част от семейните авоари бяха иззети и разпределени между кредиторите. Всички клонове на банката в Европа бяха закрити. Личното богатство на Медичите обаче оцеля.
– Не ме мисли за глупак – възрази Юлий. – Да, когато банката ви се срина, хората претърпяха огромни загуби. Но ги понесоха предимно клиентите ви, не вие. Семейството ви избяга заедно с богатствата си.
– Домът ни беше ограбен и опожарен – настоя Джулиано.
– Но повечето произведения на изкуството и златото вече бяха изнесени от там.
Папата беше забележително добре осведомен.
– Знам, че богатството ти е нараснало неизмеримо през последните осемнайсет години. Ти отклоняваш вниманието от себе си, но си оставаш най-богатият човек в Европа.
Нямаше смисъл от лукавство.
– Колко ви трябват?
– Десет милиона флорина.
