Иван ГОЛЕВ Офисът ни се намира в „Малкия Багдад”, близо до Женския пазар. Сградите в тази част на София са от началото на миналия век, три-четириетажни, красиви, но с неподдържани фасади. Районът е шумен, защото го населяват много иракчани, сирийци, палестинци, иранци, някои от които са тук от десетилетия и …
Прочетете още »„Дон Кихот” от Гогол
Иван ГОЛЕВ Майка ми, да е жива и здрава, наближава 95. Оправя се чат-пат в дома си, но всеки ден се редуваме с брат ми да ù носим храна и да правим каквото е нужно. След смъртта на баща ми през 2011-а тя съвсем се затвори – не че преди …
Прочетете още »Много искам, ама нямам желание
Иван ГОЛЕВ Гледах един филм по книгата на Юси Адлер-Улсен „Пациент 64”, в който става дума за неизвестна ми досега срамна страница в историята на Дания. А и на Швеция, Норвегия и Финландия. В периода между 1935 и 1976 г., в тези страни десетки хиляди жени, смятани за „нисши” или …
Прочетете още »Охранители и охранени
Иван ГОЛЕВ Половин век съм редовен пациент на залите за щанги и силов трибой. Пред очите ми са се изнизали хиляди младежи, с които заедно сме лели пот, помпали мускули и поставяли всякакви лични и публични рекорди. Споделяли сме си много неща, защото дългогодишното общуване сприятелява. Свестни момчета, на които …
Прочетете още »Със Сенека на плажа
Иван ГОЛЕВ Ще призная нещо лично – никога не съм се чувствал уютно сред тълпата. От дете избягвам сборищата, някак интуитивно се отстранявам от техния потен, задушаващ, смаляващ личността ти организъм. Отлично знам, че съм само частица от човешката гмеж, че съм нищожна клетка от нейната разпростряла се надлъж и …
Прочетете още »Иван Голев: „Звездите няма къде другаде да паднат, освен на земята”
Иван ГОЛЕВ Тук обикновено отбелязвам годишнини на писатели. Не виждам защо сега да не го направя и за себе си. Все пак се познавам доста добре. И ако има някой, когото истински да обичам и едновременно да мразя, това съм аз. Напоследък все повече попадам в плен на тъгата. …
Прочетете още »Докъде води нечетенето
Иван ГОЛЕВ Най-лесно е да кажем – до затъпяване. До неспособност да работиш качествено. До деградация и деквалификация. По-важното е, че така се прекъсва нишката на опита. Когато не четеш, не знаеш какви са ги вършили предците ти, та да се предпазиш от грешките им. Да предположим, че не си …
Прочетете още »За ръка с Крис
Иван ГОЛЕВ Внукът ми Кристиан е на година и девет месеца. Аз наближавам закачливото френско число. Определено не сме набори. Дори сме родени в различни векове. Но интересно по колко неща си приличаме. Сякаш една ни е майка раждала и един турски сериал възпитал. Да се чудиш и маеш! И …
Прочетете още »Чипс и сладолед за подрастващите
Иван ГОЛЕВ 1.Следях, залепнал за телевизора, няколко месеца поред в неделя вечер „Гласът на България”. Радвах се за всичките тия млади хора с прекрасни гласове и си казвах: „А бе много неща не са ни наред, но докато имаме такива славеи, има надежда.” Естествено едни отпадаха, други продължаваха. Журито, по …
Прочетете още »За преходността и шведските тройки
Иван ГОЛЕВ Лятото наближава и всички прелетни птици са отново тук. Милите душички! Колчем съм си представял какво изпитание е да прелиташ тия хиляди километри насам и обратно, през бури и мълнии, ветрове и дъждове, и сърцето ми е примирало от жалост. Да са ни живи и здрави и тази …
Прочетете още »