Начало / "Четящият човек" / Рудолф Щайнер за войната: „Руският човек е миролюбив”

Рудолф Щайнер за войната: „Руският човек е миролюбив”

Онези, които го управляват, търсят конфликт

steiner_1

Австрийският философ е създател на антропософията, в която описва духовния свят по начина, по който природните науки говорят за физическите проявления.

Още през 1914 г. той започва да изнася цикъл лекции, в които се стреми да обясни военолюбивостта през призмата на духовните явления. Така говори за войната като за заговор срещу духовния живот; обяснява защо Русия цели да се придвижи на Запад. В една от лекциите акцентира върху важността на това руснаците да приемат средноевропейския импулс. Разкрива и духовните взаимоотношения между източните и западните страни.

По-късно лекциите излизат в томче, озаглавено „Духовните скрити причини за Първата световна война”. Има и издание на български – от Издателско ателие „АБ“ в превод на Евгени Мангуров. Оттам са и тези редове.

sean-sinclair-1387243-unsplash-scaled

Мястото на руския народ

„Ние често сме обръщали внимание на това, какво място заема руският народ в развитието на петата следатлантска култура и аз не искам да се връщам към този въпрос. Още повече бих искал да ви обърна внимание на характерните, коренни черти на руския народ, които по съвсем особен начин включват руския народ в развитието на петата, а също и на шестата културна епоха.

Първата особеност на руския народ, това е съвсем далеч отиващата способност на душата за възприемане на всичко духовно, проявяващо се срещу тази душа, особената способност на душата към приспособяване. Руският човек в своята душа е по-малко активен, по-малко творчески, отколкото човекът от Средна или Западна Европа; в известна степен той е предназначен към това да възприема и интензивно да преживява възприетото, но да не го преработва самостоятелно от своята същност.”

Руските хора са възприели религията на Византия

„И днес религиозните обреди на руската църква все още са пропити с древноизточното. Сравнете го с това, което е станало на Запад, където в многообразното развитие на догми и обреди, в непрестанното преобразуване и видоизменение на възприетото, са се развивали католицизмът, протестантството и прочие. Тази способност на душата към приспособяване, към възприемане, е много важна особеност на руския народ.

Втората основна особеност на руския народ е антипатията на руската душа към това, което наричаме пронизване на живота с интелектуалното. Руският човек не обича да бъде скован в социалния живот от точно очертани закони. Той се стреми към своего рода произволно, неосмислено съществуване на своя Аз. Руският човек, във всеки случай, на практика не може да се вмести в това, което разумът създава като мрежа от постановки, и че след това всеки се придържа в социалния живот към такива разумни форми, макар понякога теоретично да се съгласява с тях. Той е по-склонен към това, което в дадения момент иска неговият Аз.

Третото в характера на руския човек – него особено фундаментално го осветява Хердер – е, че руският човек е запазил това, което изобщо е свойствено на източния човек – миролюбието.”

Руският човек е убеден, че Западът поражда вражда

„Колкото и странно да звучи това, миролюбието го има в характера на руския човек, тъй като не руският човек като такъв разпали тази война (Първата световна, б. р.). Това направиха неговите властимащи. У него има миролюбие: той е убеден, че способът и маниерът, по който се развива западноевропейската религиозност, поражда вражда и стълкновения. Не е в характера на източния човек поради религиозни разногласия да води братоубийствена война. Това е заложено в убедеността, в съзнанието на руския човек.

От друга страна, тези три особености са именно такива, че лесно могат да бъдат използвани от зла воля. Тази способност за възприемане, както тя е свойствена на руснака, лесно – това са правели славянофилите и отново сега широко развиват панславистите, – много лесно може да бъде използвана, за да се внуши на руския човек, че той е призван да смени отживялата, старческа, отмираща европейска култура.”

Властимащите тласкат руския човек към кръвопролитие

„Може също, използвайки втората охарактеризирана от мен особеност на руския народ, неговата неприязън към интелектуализма, да се внуши на руския народ, че цялата западна и средноевропейска култура е изсушена от интелектуализъм, рационализъм и е лишена от истински мистицизъм. И ако искат да използват третата охарактеризирана особеност на руския народ, неговото миролюбие, могат да я извратят, организирайки тази изобщо миролюбива маса и призовавайки я към кръвопролитна война.

Но това, за което действително е предназначен руският народ в хода на развитие на европейската култура, няма нищо общо с това, което сега правят неговите властимащи с този руски народ. То е свързано с неговите назовани три особености, а не с тяхното извращение.”

Руският човек се нуждае от социални закони

„И тези три назовани особености определят за руската същност необходимостта от съединяване със средноевропейската и западноевропейска същност. Същността на руския народ е склонна към възприемане и тя е призвана, преди да може да осъществи своите задачи в шестата следатлантска културна епоха, отначало да се оплоди, не творчески, а чрез преживяване на това, което идва от Запада.

За развитието на душевния живот е необходим този, сякаш духовен брак: между средноевропейската същност и руската същност. Вследствие антипатията на руския човек към интелектуализма, именно в руския народ могат да бъдат създадени различни социални закони, но те ще бъдат възможни само ако се извърши упоменатият духовен брак.

valka

Из лекция на Рудолф Щайнер, произнесена на 12 март 1916 г. в Щутгарт

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

unnamed (1)

Седем украински писатели, познати по света

Литературата на страната сега е във възход Грами-церемонията преди седмици събуди апетита за украинска литература. …