Лира Литературно-рекламна Агенция
Само талант повечето пъти не стига
Книгите имат няколко свойства, които наистина ги правят нещо уникално – сред тях изпъква например въздействието им върху човешкия мозък. Четенето всъщност изобщо не е просто потапяне в един измислен свят, което възбужда приятно сетивата ни и осигурява забавно прекарване на времето. До днес много изследвания предизвикват изненада именно с процесите, които е способна да отприщи в нас една книга.
Четене срещу стрес
Сред отдавна известните ползи от книгите е намаляването на стреса, като с помощта на една книга ние може да забавим например сърдечната си дейност и дори да нормализираме кръвното си налягане. Доказано е, че за десетина минути с книга в ръце рязко намалява нивото на кортизол – хормонът, свързан със стреса.
Има дори проучване, което сравнява четенето с йога. Д-р Дейвид Люис говори и с конкретни цифри… През 2009 г. той публикува студия, според която едва 6 минути четене снижава нивото на стрес с внушителните 68%. При това няма значение от какъв жанр е книгата, която сме избрали.
Проявяваме и повече съчувствие
Хората, които четат, взимат на сериозно проблемите на другите и са способни да проявят своята емпатия към тях. Тук пак се изтъква въздействието, което имат книгите върху мозъка. Докато сме потънали в сюжета, в нас се активират онези области на мозъка, които са свързани със сетивата. Така той действа, сякаш току-що е преживял прочетеното.
Именно заради това четящите хора възприемат чуждите проблеми или радости като свои – много по-лесно от останалите. Мозъкът им е буквално трениран, така че те без проблем сменят и гледната точка.
Книгите освобождават и невротрансмитери
Това са например серотонин, допамин или норадреналин. Тяхната роля е да пренасят важни сигнали, които въздействат да речем върху настроението или мотивацията ни. Затова и когато четем, нерядко чувстваме наслада, освобождаваме се от напрежението, дори сме щастливи.
Така възниква и библиотерапията – начин да се въздейства на психически проблеми именно чрез четенето. Важно е обаче не просто да изчитаме книга след книга, но и да обсъждаме сюжетите – с приятели или в специализиран клуб. Тогава и въздействието на библиотерапията е най-силно.
Четенето не решава проблемите ни, но то в никакъв случай не е „обикновено“ забавление или просто „бягство от действителността“
Всичко това е от полза и за писателите
Умението да четеш с разбиране един текст се проявява после, когато опитваш да напишеш нещо свое. Всички описани механизми също допринасят писателят да разкрие таланта си в най-пълна форма. На практика „природно“ писане, без да си ангажирал ума си с творбите от литературната съкровищница, е по-близо до графоманията, отколкото до творчеството. Защото писането е на първо място занаят – детайли и взаимовръзки се изграждат на базата на прочетеното. Да не говорим колко важна е всяка дума – и как е нужно да си тежи на мястото. Затова и най-подходящият съвет към писателите е простичък: „Четете!“
