Лира Литературно-рекламна Агенция
Авторът на „Трейнспотинг“ навършва през септември 66
Писателят има зад гърба си над десет романа, изкушава го и писането на разкази. Наскоро той даде интервю за сп. „Форбс“, в което разказва за сблъсъците си със смъртта, както и за това защо днешните тийнейджъри чувстват книга като „Трейнспотинг“ толкова близка.
Най-успешният му роман се появява през 1993-а, а „Сънди Таймс“ определя книгата като „най-доброто нещо, случило се на британската литература от десетилетия“. Няколко години по-късно на голям екран се появи и филма, режисиран от Дани Бойл – той затвърди успеха на „Трейнспотинг“.
В наше време за правата на книгата, както и за всичко, свързано с творчеството на Уелш, се грижи неговата съпруга. Самият той на пръв поглед има вида на съвсем обикновен човек в предпенсионна възраст… поне докато не решите да поговорите с него.
„Живеем в свят, който представя всичко катастрофално, хората постоянно не са на себе си – казва писателят пред „Форбс“. – Взимаме купчини хапчета срещу тревожност и депресия. Но всичко покрай нас е част от опита ни като хора, все пак не може цял живот да се чувстваме прекрасно.“ И продължава: „Страх ни е да сме хора, опитваме да изключим напълно от живота си болката. Това не е добре. Болката е ползотворна.“
Всеки добър писател, смята Уелш, е страстен читател. Понякога вдъхновението може да дойде от чудовищна книга, в която да попаднете на нещо близко. За интернет пък шотландецът споделя, че според него идва край на фетиша на екраните и висенето онлайн. „Започваме да осъзнаваме – казва той, – че това няма добро влияние върху нас. Нищо не получаваме, напротив, алгоритмите ни изцеждат, нас и информацията за нас.”
Ървин Уелш признава, че „Трейнспотинг“е върхът на кариерата му. Нарича книгата „история от аналоговата епоха, която е транспортирана в наше време с помощта на интернет“. „На всеки две или три години „Трейнспотинг“ е преоткривана от следващото поколение. От време на време имам чувството, че съм написал напълно нова книга.“
„Забавното е – продължава писателят, – че за мен е по-лесно да се разбера с тийнейджърите, отколкото с тези на 20 или на 30 години. Младите са израснали с интернет, не виждат в него проблем, в същото време не им и вреди толкова. Най-голям проблем с интернет имат 50- и 60-годишните, държат се там като луди. Младите не ги разбират, те не виждат причина защо трябва човек да се нервира с това, което се случва в интернет.”
Уелш разказва и за зачестилите си срещи със смъртта. Пътувал например с автобус, който катастрофирал лошо, в друг случай почти умрял от токов удар. Тогава писателят остава за няколко седмици в кома. Последното неприятно изживяване е в басейн в Сан Франциско, в който за малко да се удави. „Щастлив съм, че съм тук – отбелязва философски той. – Харесва ми и нямам намерение да се местя в близко време.” Макар че признава и друго… „След петдесетте сме в на практика в долина, пълна със снайпери, и сме на мушката на всеки от тях. Преди това се случваше след шейсетте, днес идва по-рано.“
„Искам да съм човек на изкуството – завършва той, – искам да съм част от музиката, литературата и кинематографията. Ако гледате сериозно на тези неща, не ви остава много време за друго.”
