Лира Литературно-рекламна Агенция
„Калоян боговенчаният“ реконструира миналото като опора за нестабилното ни настояще
Доста исторически романи има за царуването и личността на Калоян – един от най-успешните български владетели. Образът му е интерпретиран от писателите Фани Попова-Мутафова, Димитър Мантов, Слав Хр. Караславов, Бойко Беленски, оживява във филми и на театрални сцени. Без претенции за монопол върху истината е книгата „Калоян боговенчаният“ на Васил Лазаров – автор, на когото историческите теми не са чужди и притеглянето към този величествен ореол не е за сметка на достоверността. Васил Лазаров е родом от Самоков, инженер по образованиие, бизнесмен, човек с отношение към стойността на парите и на думите. Той има издадени четири романа – „Тройната нишка“, „Крайъгълен камък“, „Парадоксът на любовта“ и „Звънът на камбаните“, сборник с есета „Християнство и поезия“ и една стихосбирка. Член е на Асоциация „Емпирей“ – фондация за насърчаване на християнското художествено слово.
– Господин Лазаров, още от заглавието на вашия роман – „Калоян боговенчаният“, лъха някаква предопределеност. Нима властта на най-малкия брат на Асен и Петър му е дадена свише?
– Съгласно действащата през Средновековието политическа теория царят е бил считан за „божи помазаник“. Смятало се е, че властта му произтичала директно от Бога и поради това е бил ,,божи наместник“ за своите поданици.
По онова време териториите, населени с българи са били разпокъсани на няколко феодални владения – Калоян е бил самодържец на Мизия и Средешка област, Иванко на Тракия, Добромир Хриз на Просек (днешна Северна Македония) и Спиридонаки – на Родопите. Всички те са имали претенции да бъдат царе със свое царство, но никой не е имал външнополитическо признание. Както за византийците, така и за маджарите и латинците, те са били отцепници от Византия и царе самозванци. Тъй като титлата „цар“ се равнявала на ромейската „василевс“ и на латинската „император”, процесът на нейното утвърждаване бил дълъг и изисквал много умели политически ходове.
Царят представлявал самото общество. Носейки тази титла, показвал пред света, че повелява не само над териториите, които са населени с негови сънародници, но и над земите на други народи. Тъй като през Средновековието областите, населени с българи, са били обширни, то това е било красноречиво свидетелство за амбицията и стремежи на Калоян да ги обедини. Самото осъзнаване от българското население, че е подвластно по волята на Бога именно на българския цар Калоян, е спомогнало да се ускори процесът на неговото обединение и управление. ,,Боговенчанието“ съдържа и чисто личен аспект по отношение на главния герой, за когото не искам да споменавам нищо конкретно, защото всеки читател ще си изгради мнение.
– Може ли да твърдим, че цар Калоян е бил част от елита на Средновековието?
– Категорично да! От картата на Европа по времето на царуването на Калоян е видно, че България е сред големите държави на континента. Победите му над кръстоносци, ромеи и маджари, както и коронясването, съпроводено с приемането на унията, всички тези военни и дипломатически успехи издигат международния престиж на България.
– Военните му подвизи са безспорни, а каква е била неговата вяра?
– Още от царуването на Борис християнството е официална религия в българските земи. Калоян е бил изключително интелигентен, прозрял е, че постулатът „Един бог, един цар, един народ“ се оказва важен за единството на народа в онези бурни времена. Християнството е в основата на нашата национална идентичност и предопределя народопсихологията ни. Известно е, че през Средновековието християнството е изключително влиятелно. Нека да не забравяме, че модерните дарвинисти го наричат ,,мрачно“, защото догмите на канона са били дълбоко залегнали в духа, бита, културата и традициите на населението. Не само в обществен и институционален смисъл Калоян е поддръжник на християнството. Съществуват доста факти, които показват неговата лична християнска вяра. В ,,Пространното житие на Иларион Мъгленски“ Патриарх Евтимий описва как Калоян, ,,разпален от божествено желание“ и с ,,много усърдие и с голяма почест“ пренася мощите на преподобния Иларион в Търновград.
– Отразявате ли присъствието на богомилите във вашата книга?
– Акцентът в ,,Калоян Боговенчаният“ е върху човешките взаимоотношения, а всички тези явления, битки и други събития са фон, на който се развива действието. Да, една от многобройните сцени в романа е посветена на темата за разпространението на богомилската ерес по българските земи.
– В доста източници се обсъжда произхода на Анна, жената на цар Калоян. Защо той е толкова важен и подкрепяте ли теорията за връзката на Анна с пленения император Балдуин?
– Образът на Анна е от особен интерес за нас, българите. В сравнение с Калоян за нея има оскъдни исторически данни. За много хора е интересно каква е била по народност, имала ли е чувства към Балдуин, дали е участвала в заговора по убийството на царя.
Най-предпазливите български историци признават, че националността ѝ е неизвестна. Други, позовавайки се на хрониките на Георги Акрополит, твърдят, че е куманка. Трети изтъкват, че националната принадлежност на Калояновата съпруга е известна и е документирана в официални византийски, гръцки и български църковни документи, в които има достатъчно доказателства, че тя произхожда от средите на византийските знатни дами, родственици на управляващата по онова време династия на Комнините.
Името ѝ Анна се доказва чрез няколко исторически извора. В Бориловия синодик, препис от четринайсети век на който се пази в Националната библиотека, също се споменава името ѝ. От контескта на написаното се разбира съвсем ясно, че това е съпругата на Калоян.
Да не забравяме, че става дума за лични преживявания и никой не може да твърди какво е изпитвала Анна към Балдуин. Предположението, че е желала връзка с него, идва от с писанията на латинския хронист Алберик. Много е вероятно да е измислица. По това време са били на мода рицарските художествени произведения, в които са се изтъквали забележителните качества и благородството на кръстоносците. Повлиян от естетическата вълна на времето, Алберик се е опитал да съчини един романтичен и вълнуващ разказ. Ако отчитаме за истина всичко писано по онова време, ще трябва да повярваме и на спекулацията, че Калоян е дарил свободата на Балдуин, защото съществува хроника с такова съдържание.
Малко е вероятно жена като Анна да пренебрегне героя, победителя, силния и да заобича окаяния пленник. В романа има сцена, изобразяваща царска вечеря, на която е поканен Балдуин. Предполагам, че диалозите и обноските на героите ще са интересни за читателя.
– Как да си обясним отношенията на Калоян с Иванко – убиеца на неговия брат Асен?
– Всички постъпки на Калоян недвусмислено говорят за неговата мъдрост и държавническо мислене. Предполагам, че някои от болярите и войводите са го придумвали да потърси възмездие за убийството на брат му. Съзнавал е, че ако даде воля на своята мъст, ще предизвика война на българи срещу българи. Той не само, че не е предприел битка срещу Иванко, но му е помагал в сраженията срещу ромеите. Въздържането му от отмъщение е още едно доказателство за християнската му вяра, в която, както знаем, прошката е основна ценност.
От картата на Европа по времето на царуването на Калоян е видно, че България е сред големите държави на континента. Победите му над кръстоносци, ромеи и маджари, както и коронясването, съпроводено с приемането на унията, всички тези военни и дипломатически успехи издигат международния престиж на България
– Засягате ли живота на обикновените хора в онези времена, как е живеело простолюдието?
– „Калоян Боговенчаният“ разказва както за царя и приближените му, така и за хора, които не задвижват историческите процеси, но са част от тях. Вярвам, че една книга е смислено обогатена, ако дава представа как някогашните събития са се пречупвали през живота и психиката на обикновения човек. В няколко епизода съм се постарал читателят да придобие впечатление за бита и вълненията на хората от низините. Херодин – един от героите – произхожда от тези среди и поради своята храброст, честност и усърдие се издига до най-доверен войвода на Калоян. Повествованието засяга не само задоволството на народа от трупащата сила и мощ държава, но загатва и за неговия инстинкт за свободолюбие и правдолюбие.
– Знаем максимата, че всяка власт е като крепост – превзема се отвътре. В този смисъл кой е виновен за смъртта на Калоян?
– Съществуват няколко хипотези за убийството на Калоян. Една от най-експонираните е, че убиецът е куманинът Манастър. Въз основа на мое задълбочено проучване стигнах до заключението, че такова твърдение е неоснователно. Без да навлизам в подробности, ще кажа, че по много направления това предположение е неиздържано, а и противоречи на елементарната логика. Много по-вероятно е убийството на нашия бележит владетел да е в резултат на заговор, който има „ромейска връзка“. Без да издавам подробности от сюжета, ще посоча, че често пъти събития от съдбоносен характер се зараждат и извършват по най-неочакван начин.
– Кои световни исторически романи можете да посочите за вдъхновяващ пример?
– На първо място, тези на Уолтър Скот – ,,бащата“ на историческия роман, и най-вече неговата творба ,,Айвънхоу“. Изпитах голямо удоволствие, когато четох романа на Сенкевич ,,Quo vadis“, който, освен че носи естетическа наслада, влияе върху читателя от етична и философска гледна точка. „Мария Антоанета“ на Стефан Цвайг също заслужава да отбележа, защото авторът съживява миналото по свой, нетрадиционен начин.
