Лира Литературно-рекламна Агенция
Отиде си един от последните колоси в литературата
Тъжната новина поднесоха на света децата му – заедно с информацията, че няма да има публично поклонение пред останките на големия писател. Льоса е носител и на Нобеловата награда за литература през 2010 г. Тогава от Нобеловия комитет подчертават, че заслужава отличието заради „картографирането на властовите структури и отчетливото изобразяване на личностните устойчивост, бунт и поражение“.
Роден през 1936-а в перуанския Арекипа, получава образованието си в Лима. След това учи във Франция и Испания. Дебют прави през 50-те на миналия век. Сред най-известните му творби е романът „Градът и кучетата“ – точно той му носи и международно признание.
Писателят се посвещава в книгите си на темите за властта и насилието, на социалните конфликти. Обича да изследва човешката природа. Така постепенно се появяват „Зелената къща“, „Разговор в Катедралата“, „Войната в края на света“.
Изкушава се и от политиката – през 1990-а Марио Варгас Льоса е кандидат за президент на Перу, губи обаче балотажа срещу Алберто Фухимори. Тогава писателят се кандидатира от името на дясноцентристка партия.
Със смъртта на Льоса окончателно остава спомен и литературната вълна, превърнала Латинска Америка в сензация – той беше последният мохикан от поколението на Кортасар, Фуентес, Маркес… Навремето казва за себе си, че обожава Фокнър, който се е превърнал във вдъхновение за него. Сега пък върху неговите книги ще растат нови литературни таланти.
Интригуващи сюжети, изпъстрени с важните въпроси на времето ни – това е усещането за книгите, които оставя в наследство Льоса. Плюс актуалност, която е качество на големите. „Диктаторите са малограмотни чиновници – пише например в един от романите си. – Те не предполагат, че литературата може да им нанесе някаква опасност. Именно затова в някои страни, където е ограничен достъпа до информация, литературата може да се окаже единственият ѝ източник.“ А това е важна причина да продължим да четем Марио Варгас Льоса.
2010-а е годината на най-голямо признание към таланта му – точно тогава печели Нобеловата награда за литература. Преди две години излезе последната му книга, наречена Le dedico mi silencio.
