Лира Литературно-рекламна Агенция
Излезе ново и разширено издание на неговата книга
„Аз, легионерът“ се появи за първи път преди повече от 15 години и стана сензация буквално за една нощ – авторът Георги Лозев описва по страниците ѝ своя личен опит в легендарното формирование. Легионът съществува вече близо два века, като например по времето, когато българинът служи в него, там има представители на 136 нации.
Сега Георги отговаря на интереса на новото поколение читатели с ново издание, което излиза с логото на „Хеликон“, като им предлага както преживяванията си, така и полезна информация за актуалното състояние на легиона и начините, по които желаещите може да се присъединят към него. Книгата ще е интересна и за читателите на първото издание, тъй като е разширена и допълнена. При това приключенията на Георги Лозев продължават… както става ясно и от това интервю.
Прочетете как нашият легионер гледа на актуалната ситуация в света – и за какво е благодарен и днес на Френския чуждестранен легион
– Как се роди идеята за ново издание – навремето „Аз, легионерът“ предизвика сензация, сякаш освети тема, която дотогава бе табу…
– Изминаха 15 години от първото издание и от великолепната премиера в книжарница „Хеликон“, но не спираха да ми пишат хора, че искат да намерят книгата – някои бяха нови читатели, други я търсеха за подарък. Няколкото тиража се изчерпаха отдавна, но явно интересът към „Аз, легионерът“ не стихваше и много ми се искаше да успея да възродя тази книга в ново допълнено издание. Благодаря на „Хеликон“ за доверието. Въпреки че днес има много повече информация за Френския чуждестранен легион онлайн, вярвам, че личният опит и преживяванията, споделени в книгата, си остават автентични и ще бъдат интересни за новите поколения читатели.
– Какво ново има между кориците, та прочелите първото издание да посегнат и сега към „Аз, легионерът“?
– През годините най-често ми пишеха момчета с искане да им дам конкретни съвети как да стигнат до Легиона, как да се подготвят и как да кандидатстват в него. В новото издание сме включили специално приложение „Как се става легионер“ с конкретните изисквания за постъпване в Легиона, с адресите на приемните пунктове, с най-честите въпроси, които могат да възникнат около кандидатстването и подбора.
Включил съм и една нова глава, в която разказвам как протече моят живот като бивш легионер – „Легионер за един ден, легионер завинаги“. В нея разказвам и какво точно се случи с култовия герой от книгата Фуджисава, след като дезертира от Легиона. Тези, които присъстваха на първото представяне на книгата ми в „Хеликон“, си спомнят добре японеца, който бе една от сензациите на това събитие.
– Как се променихте самият Вие за тези години и помага ли Ви в живота опитът, натрупан във Френския чуждестранен легион?
– Мисля, че освен с военния опит и дисциплината, която е характерна за специалните части, Легионът ми отвори очите към света. Научих се да общувам с хора от различни култури, религии и раси. Освободих се от някои предразсъдъци, с които бях израснал.
– Прочетохме, че живеете в Никарагуа – страна, която е изключително далечна за нас… Приличат ли си по нещо проблемите на никарагуанците с нашите?
– Никарагуанците са доста вярващи хора и като цяло те оставят на бога да разрешава повечето им проблеми. Тъй като Никарагуа е страна, в чието ежедневие често можем да срещнем пушещи вулкани, земетресения, урагани, наводнения или опасности от цунамита, хората осъзнават, че животът им е доста зависим от природните бедствия или волята на всевишния. Въпреки че като цяло проблемите им са доста различни от нашите, живеем на една планета, така че в някои отношения имаме и общи проблеми: задръстванията в големите гладове, залепените за електронни устройства деца, замърсяването на природата с отпадъци…
– Сега, когато излиза второто издание на Вашата книга, усещаме много повече какво представлява една война. Как гледате на ситуацията?
– Ситуацията е доста сложна, но се надявам да се разреши до края на годината. Прекалено много млади хора загинаха. За съжаление, политиците и дипломатите не успяха да се споразумеят навреме и да предотвратят войната.
– Поддържате ли всъщност връзка с приятели и колеги от легиона, какво се случва с него сега?
– Разбира се, поддържам връзка с приятели. Дори тук, в далечна Никарагуа, в един момент се бяхме събрали седем бивши легионера. В момента сме само двамата с Илер, с когото деляхме някога една стая в полка в Оранж.
А иначе Френският легион е винаги в готовност за бойни действия. Моят първи чуждестранен полк на кавалерията премина през доста сблъсъци в Мали, Западна Африка, с ислямски екстремисти, в периода 2020-2022 г., когато останалият свят бе блокиран от пандемията Ковид 19.
Трябва да спомена, че и местоположението на някои полкове се промени. Тринайсетата полубригада, която бе в Джибути, се завърна на територията на Франция. Пети чуждестранен полк в Таити, свързан с ядрените опити, бе закрит още в първите дни на новото хилядолетие. Шести чуждестранен инженерен полк се преименува на Първи чуждестранен инженерен полк. Моите бойни другари от Четвърти ескадрон на кавалерията се преместиха от Оранж в Карпиен, където е установен днес Първи чуждестранен полк на кавалерията. През 2007-а приемните пунктове на Легиона се обединиха в един полк, установен във Фонтеней-Су-Боа. В новото издание на книгата са актуализирани и адресите на тези пунктове за новите кандидати, които решат да опитат своя късмет във Френския чуждестранен легион.
През годините най-често ми пишеха момчета с искане да им дам конкретни съвети как да стигнат до Легиона, как да се подготвят и как да кандидатстват в него. В новото издание сме включили специално приложение „Как се става легионер“
– Интересно ни е дали има отзвук в Никарагуа от политиката на президента Доналд Тръмп? Как изглеждат САЩ, гледани оттам?
– Никарагуа е все още доста зависима икономически от САЩ и, разбира се, че политиката на Тръмп, който заплашва с големи мита всички латиноамерикански страни, може да затрудни износа на кафе, месо и други продукти, които Никарагуа експортира към САЩ. Това все пак бе предвидено и в последните години Никарагуа се обърна към Китай и в момента политиката на Тръмп само ще забърза приобщаването на икономиката на Никарагуа към Китай. Като пример ще дам, че вече всички автобуси от държавния транспорт не са нито американски, нито руски, а китайски.
– Ако хвърлите сега поглед към преживяното от Вас през годините, легионът ли остава най-голямата Ви авантюра? За какво си мечтаете днес?
– Гледайки назад, мога да кажа, че успях да сбъдна доста свои мечти и между приключенията и пътешествията трябва да спомена пътуванията по пътя на маите в Мезоамерика, изкачването на безбройните хълмове из Андите по каменните стълби на Инките, стигайки пеш до Мачу Пикчу и, разбира се, най-голямата ми мечта, която сбъднах в началото на 2018-а, бе прекосяването на Щатите по ROUTE 66 с мотор „Харли Дейвидсън“. Но като се замисля, може би наистина Френският чуждестранен легион си остава най-голямата ми авантюра – тази, която ме характеризира и днес. Както казват: „Легионер за един ден, легионер завинаги!“
А днес си мечтая, разбира се, за още пътешествия. На първо време Стърджис – най-големият събор на Харли в Щатите, а след това пътувания с мотори из Азия и Австралия.
– От сърце благодарим – пожелаваме Ви здраве!
– И аз ви благодаря и ви желая да следвате успешно своя път и своите мечти.
