Лира Литературно-рекламна Агенция
След като премина с гръм и трясък през бурната 878 г. в средновековна Британия с „Викингски истории: Мечът на викингския крал”, авторът на „Страховитото в историята“ Тери Диъри продължава своя забавен поход из историята с първа книжка от поредицата „Рицарски истории“.
На пазара вече може да откриете „Рицарски истории: Рицарят от съчки и слама”, която запознава читателите с истинския средновековен рицар Родриго Диас де Вивар, наричан още Ел Сид.
Добре дошли във Валенсия, Испания. Годината е 1099. Най-големите врагове на испанците – берберите – чакат пред крепостните стени и са готови да нахлуят в града. Но има ли кой да ги спре?
Кристина е едно малко, уплашено момиче, което работи в двореца, за да помага на семейството си. Другите прислужници постоянно ѝ се подиграват, но най-плашещ за нея е пътят към вкъщи в тъмното. Чудовища и великани я дебнат отвсякъде, а всички я наричат… страхливка.
Междувременно в двореца за битка се подготвя най-силният воин – легендарният Ел Сид. Берберите треперят пред него и той е единственият, който може да извоюва победа за обсадения град. Докато не се случва немислимото…
Армията на берберите настъпва към Валенсия, а някой трябва да поведе Ел Сид към една последна битка. Ще намери ли храброст „страхливката” Кристина?
Авторът на „Викингски истории” и „Древногръцки истории“ създава един хумористичен разказ за геройството и храбростта и ни припомня, че „всички сме герои. Човек не знае колко е храбър, докато не бъде подложен на изпитание.”
Историята, подходяща за деца на възраст между 7 и 10 години, оживява отново в красивите илюстрации на британската художничка Хелън Флук.
От Тери Диъри търсете още „Викингски истории: Мечът на викингския крал”, а през октомври 2021 очаквайте и „Древногръцки истории: Градският мишок и спартанският дом“!
ОТКЪС
ПЪРВА ГЛАВА
Тормозът и берберите Валенсия, Испания, 1099 г. Кристина мразеше пиршествата в двореца във Валенсия. Рицарите вдигаха ужасна шумотевица и я овикваха, но тя не мразеше пиршествата заради това.
Готвачите в кухнята я припираха и я караха да носи тежки чували с жито, огромни тенджери, в които би могла да се изкъпе, и по-едри от нея пънове, но тя не мразеше пиршествата заради това.
Прислужничките се присмиваха на опърпаните ѝ вълнени дрехи и на босите Ѝ нозе, понеже носеше обувки само на неделната църковна служба. За капак на всичко я тормозеха, но тя не мразеше пиршествата заради това.
Пиршествата продължаваха до късно през нощта и докато Кристина помогнеше за разтребването на трапезата, измиването на тенджерите и излъскването на тиганите, навън се стъмваше. Даже в топлите летни нощи, когато звездите блестяха като сребърни пръски, по улиците на Валенсия цареше мрак и тя бързаше да се прибере вкъщи. Заради това мразеше пиршествата.
Всички спяха, когато Кристина тичаше към дома по калдъръмените улици и профучаваше покрай ръмжащи кучета, коварни плъхове и зеленооки котки. На всичкото отгоре това не беше най-страшното.
Първата нощ тя едва не се изгуби по пътя от дворцовите порти до дома си в подножието на хълма. Влетя с гръм и и трясък през входната врата в бедняшката къщичка и кожените панти едва не се скъсаха.
Майка ѝ ахна в мрака.
– Кой е там? Кристина дишаше тежко и издаваше скърцащи звуци като вратата.
– Мамо!
– Кристина? Върна ли се вече?
– Мамо!
– Дете, какво се е случило, за бога?
– Видях един великан… Помъчи се да ме хване, но му избягах. И щом се затичах, всички кучета хукнаха да ме гонят. Великанът имаше огромни ръчища и се помъчи да ме хване. О, мамо! Трябва ли да се връщам в двореца? – изхлипа Кристина и се хвърли върху майчината си завивка.