Начало / България / Какво предизвиква човешката несигурност?

Какво предизвиква човешката несигурност?

Choveshkata_nesigurnostВ новата си книга видният социолог проф. Георги Фотев разглежда екзистенциалната, социалната, политическата, икономическата, глобалната  и други основни разновидности на „Човешката несигурност“.

„Човешката несигурност“ съдържа статии, които имат проблемно-тематична свързаност. Авторът изследва фундаментални условия на човешката несигурност и главни форми на нейната проява и преживяване. Феноменът се разглежда в светлината на новата наука за хаоса и комплексността, в контекста на рисковото общество/свят, от гледна точка на катастрофичното съзнание и в условията на типовете кризи. Специално внимание е отделено на доверието като фундаментално социално отношение и условие срещу декадентските нагласи и нихилизма.
Книгата е поредното знаково изследване на проф. Фотев, излязло с марката на изд. „Изток-Запад“. Той е автор на ,,Диалогична социология“ (2004), ,,Дисциплинарна структура на социологията“ (2006), ,,Дългата нощ на комунизма в България“ (2008), ,,Ценности срещу безпорядък“ (2009), „Българската меланхолия“ (2010), „Смисъл и разбиране“ (2014).
Проф. Георги Фотев е роден през 1941 г. Завършил е социология в СУ „Св. Климент Охридски“, където впоследствие е преподавател, работил е в БАН, а в настоящия момент е част от академичния състав на Нов български университет. Изтъкнат социолог с международна известност. Член е на Европейската академия на науките и изкуствата и на други авторитетни организации. Автор на голям брой научни публикации, част от които в чужбина (16 страни), чел е лекции в редица престижни международни университети. Бил е директор на Института по социология към БАН.
Оформлението на корицата е дело на Румен Хараламбиев.

 

Откъс от част V „Кризите“

В късната модерна епоха се създава впечатление, че кризата на културата едва ли не е перманентна. Културата е суперкод. Наброяват се около двеста, заслужаващи внимание опита да се даде приемлива дефиниция на понятието култура. Всеобхватното понятие за култура включва, което не е природата, тоест свръх-природната реалност изобщо. Това понятие се покрива с понятието за социална реалност. Според друго разпространено определение културата е една от подсистемите на обществото като система, наред с икономиката, политика и пр. Говори се нерядко за изкуство и култура, за литература, наука, религия и отделно за култура. Според едно традиционно деление се разграничава материална и духовна култура, според друго традиционно деление се разграничава висока/елитарна култура и народна култура. Тъй като ни интересува кризата на културата, за която се дебатира по най-различни поводи и от различни гледни точки е необходимо да се направят предварителни уточнения.

Културата е едно от лицата на социалната реалност изобщо. Тя е възможна в обществения живот на хората, в обществото, и живота на хората, обществото на свой ред са възможни благодарение на културата. Употребявам думата лице, за да се подчертае, че в културата се изразява обществения живот на хората и обществото, изразява се какво има за тях смисъл и значение, кои са ценностните стандарти, от които се ръководят, кои са символите, които са посредници в социалните взаимодействия и т.н. По културата на един човек, на социална група, общност и общество можем да си отговорим на въпроса какви са те, откъде идват, къде се намират и накъде отиват. Подразбира се, че културата все пак не е всичко, но е нещо без което всичко останало изчезва в мрак, в пълна неопределеност. Нито човекът, нито обществото имат сигурен отговор на въпроса откъде все пак идват наистина, къде точно се намират по пътя или както се казва в Исайя „Кое време е“ и не са сигурни, че знаят точно къде все пак отиват, защото нямат отговор на въпроса за смъртта.

Бяха разгледани кризата на всекидневния живот, социална криза, криза на семейството, национална и етническа кризи, кризата на изкуството, кризата на науката и философията, икономическата криза, кризата на рационалността, ще бъдат разгледани и други видове кризи. Кризата на културата се разкрива от различен ъгъл на зрение. Има културни условия и аспекти на социалната криза, на семейството, на изкуството, науката, икономиката и т.н., както и културни значения на всеки един феномен и процес в обществото и света на човека. Изкуството, науката, философията се причисляват към сферата на културата, докато икономиката например се разграничава и дори противопоставя на културата. Творба на изкуството, стил и пр. са възможни в социални, психологически и не на последно място в културни условия. Но изкуството, философията и науката имат пряко фундаментално формиращо високата култура значение. Що се отнася до други области и феномени с основание се говори за култура на икономическия живот и в практическите икономически отношения, за организационна култура, за културни измерения на всекидневния живот и т.н.

Макар че става дума за супер-код и за потискащо многозначно и неясно понятие, факт е, че човешката/социалната действителност не може да се описва без да прибягваме до понятието култура, което нерядко е интуитивно. Това се налага от спецификата на културата и културните процеси, специфика, която може да се отличи като се каже, че културния процес има своя „логика“, различна от икономическата „логика“, научната „логика“, музикалната „логика“, „логиката“ на всекидневието и т.н. Подразбира се, че културната криза подлежи на отделно разглеждане.

Перманентната криза на съвременната култура се обуславя от безспирните социални промени, в най-общ смисъл на понятието, защото могат да се специфицират технологични революционни иновации, икономически промени, промени в общуването и социалните контакти, ускорена вертикална и хоризонтална мобилност, политически промени и т.н. При динамиката на промените даден културен модел се превръща в неработещ не защото е сам по себе си негоден, а защото не може да отговори на други хетерогенни „логики“. Усвояването на културен модел, или, което е същото, неговото интернализиране не е със скоростта с която се начева ползване например на интелигентна машина от ново поколение, или с консумиране на ново удоволствие и т.н. В предходното изложение стана дума за множеството времена. Има биологическо, психическо, социално и т.н. времена, има и културно време и няма такава инстанция или демиург на времената, който да ги синхронизира. Хората трябва сами да се справят с проблемите пред които се изправят, ако преди всичко са наясно с действителните проблеми. „Ражда се една цяла хедонистична и психологистична култура, която подтиква към незабавно задоволяване на нуждите, стимулира неотложността на удоволствията, превъзнася собствения си разцвет, поставя върху пиедестал райските блаженства на благополучието, удобството и развлеченията на свободното време. Консумирането на момента, без да се чака, пътуване, разнообразяване, никакъв отказ от каквото и да било (…)“ (Липовецки, Себастиен 2005: 66). Изглежда, че от вътрешната гледна точка на тази хедонистична култура и дума не може да става за криза. Може да става дума за криза на културата от гледна точка на отхвърлена култура, но това би било твърде тенденциозно отсъждане. И все пак релативизмът в никоя трудна и несигурна ситуация не е подслон. Културата, както всичко на този свят може да усилва смисъла си, може и да го губи и по някакви причини той да угасва. От такава гледна точка се поставя вярната диагноза. Видна е заплахата от превръщането на културата в квази-култура и това е болестно състояние на културата или нейна криза в пълния смисъл на понятието. Проследяването на споменатата вътрешна гледна точка е необходимо. Хедонистично-културното преживяване е скоротечно; след него настъпва празнота, превъзмогването от която напразно се търси в скоростта, която с течение на времето се осъзнава като това, което тя е наистина, тоест като влудяваща несигурност и по този начин удоволствието се трансформира в своята противоположност – в непрекъсната тревожност и апатия (Липовецки, Себастиен 2005: 28 и др.; Липовецки 1996: 46). Това, което е особено тревожно за наблюдателя на кризата от втори ред, тоест когато се наблюдава от гледна точка на социология на културата или друга мултидисциплинарна гледна точка е невъзможността на изход от такава една криза и ще трябва да се разчита да дойдат от някъде непознати демони или пък Бог да се намеси.

В масовото общество и постмодерния свят границата между масова култура и висока, елитарна култура, е изчерпана фикция и настъпилите обърквания се разглеждат от привържениците на културна йерархия за тежка и дори безнадеждна криза на културата. В предишните епохи се е смятало, не винаги, че високата култура може или дори е призвана да издига по-долните културни нива. В крайна сметка обаче се получава обратното, масовата култура и културната безвкусица придърпват и по-същество пародират елитарната култура. Такива метаморфози не биха били възможни без утвърждаването и разпростирането на политическата демокрация. Между другото политиката и политическата демокрация имат свой собствен културен ресурс, чието нарастване обуславя въпросното развитие на политическата демокрация. Свободата на публично изразяване и други фундаментални права и свободи на човека и гражданина, като съществена част от политическата демокрация премахват всякакви прегради от миналото за не ограничавана културна циркулация. Наред с това информационните и комуникационни технологични революция имат последици върху културата, каквито са немислими в предходните епохи.

Плурализмът и развитието на културата толерантността откриха хоризонта и са в основата на легитимността на мултикултурализма. Откриването на националните общества едно към друго и процеса на глобализация формират възгледа и нагласата, че мултикултурализмът няма алтернатива. Това се наложи като очевидност в демократични и културни среди най-вече в европейското човечество. За съжаление възникват изпитания на мултикултурализма, които предизвикват сериозни безпокойства. Няма симетричност в отношение на толерантност с оглед на културните различия. Някои културни групи се затварят в своята културна идентичност, а мултикилтурализъм без комуникативност е нещо по-лошо от социална и културна фрагментираност. Видно е, че настъпва криза на мултикултурализма и чисто идеологическите рецепти са безполезни.

Културата е посредник в социалните взаимодействия, социалната интеграция и адаптацията на една социална система към нейната среда. Социалната интеграция е немислима без функциите на културата, но и тя самата има своя живот благодарение на посредници. В съвременния свят има опасен за автономността на културната сфера посредник, който я вкарва в криза, която се оказва продължителна и дори нейния край не се вижда в обозримото бъдеще. Търговията колонизира културната сфера, което е „фундаментална промяна в човешките взаимоотношения“. Човешката история познава какви ли не катаклизми и обрати, но има една линия на развитието, която е била устойчива. „От началото на човешката цивилизация досега културата винаги е предхождала пазарите“ Рифкин 2001: 16). Рифкин изтъква, че при такава последователност се осигурява социално доверие, което е скъпоценен социален капитал. Този извод е верен. На доверието е посветена следващата глава на настоящото съчинение. Тук е необходимо да се изтъкне още нещо много важно особено с оглед на културната криза, което ни интересува. Колонизацията на културната сфера отнема автономността на културата и по тази причина се отприщва културната криза.

Джереми Рифкин смята, че „Киберпространството е новата световна сцена, на която в бъдеще ще се представят културни продукти от всякакъв мислим вид“ (Рифкин 2001: 183). Това той вижда и аргументира като комерсиални представления, за което има основания, но като свърза достъпа с универсализирана комерсиализация прави тенденциозни и спекулативни заключения. Киберпространството е освен всичко друго и нови хоризонти на свободна изява. То вече хвърля сериозни предизвикателства към ограничения и изкуствени или естествени бариери в реалния свят.

 

 

 

 

Прочетете още

35077500_1730931966941994_5592165427913424896_o

Три въпроса към… Маргарита Цветкова

Книгите са ценни и заради хората, които ги разгръщат. Защото както една книга прави човека …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...