Лира Литературно-рекламна Агенция
Събира съдебни грешки
„Несправедливо осъдени“ е по-интересна и от роман – книгата предлага десет истински истории, в които обаче фабулата не е плод на богатото въображение и майсторски стил на писане на Джон Гришам. Случаите, които разглежда писателят, са все такива, в които всъщност подсъдимите са невинни. Точно заради това я четем с двойно повече емпатия, съчувствие – на моменти дори гняв.
Човешките трагедии, които описва популярният автор, събуждат пъстра скала от емоции, но на първо място печелят с автентичността си. Това се случва с безценната помощ на Джим Макклоски при създаването на книгата. Самият той е основател на организация, наречена „Центуриони“ – тя се бори за правата и свободата на несправедливо осъдени.
Сред отделните истории, които разглеждат двамата съавтори, хваща за гърлото например тази на Тод Уилингам – екзекутиран за убийството на трите си дъщери и оневинен впоследствие. Децата загиват при пожар – цялото семейство всъщност спи, когато се разгаря той. Разследващите обвиняват бащата, че сам е сторил ужасното дело. Вината му е отречена едва седем години след неговата смърт.
Всъщност всички съдби по страниците на „Несправедливо осъдени“ са разклатени, пречупени, съсипани. Книгата е завладяваща като трилър, но се чете трудно при мисълта, че това се е случило. Но пък е важно и друго – въздействащите разкази напомнят и факта колко добър писател е Джон Гришам. Веднъж в кариерата си той вече предложи подобен формат – „Невинният“ беше посветена на Рон Уилямс. Надежден спортист, той не се преборва за място под слънцето в света на бейзбола, следва трудно отрезвяване, алкохол, наркотици… Като финал, и обвинение в изнасилване и убийство. Макар че впоследствие е оневинен, животът му е съсипан. След като научава за кончината му, Гришам се впуска в собствено разследване.
Сега всъщност историите са десет – заслужават вниманието ни… може би и някоя сълза. „Несправедливо осъдени“ е дяволски истинска и е родена от перото на наистина голям майстор
Смъртта на Мики – откъс от „Несправедливо осъдени“
Мики винаги пристига първа в началното училище на Клифтън и често в седем сутринта вече е на бюрото си. Тя обича тихите часове, преди да започне денят и в коридора да закънтят нетърпеливите гласчета на малките ученици.
Във вторник, 15 октомври 1985 г., Мики не пристига в училището.
Класната ѝ стая е озадачаващо тъмна, когато нейната колежка Сюзан Клайн, която преподава на петокласниците, минава по коридора и забелязва, че вратата все още е затворена. И е заключена, затова Сюзан допуска, че Мики е при ксерокса в другия край на сградата. В 8 ч. обаче, когато нея още я няма, Сюзан се усъмнява, че нещо не е наред. Тя бързо отива в кабинета на директора Рекс Даниълс и го осведомява, че Мики отсъства. Сюзан предполага, че се е разболяла, а Рекс просто е пропуснал да повика заместник.
Рекс обаче няма новини от Мики. Първият му импулс е да звънне на Джо, но после си спомня, че приятелят му е извън града.
Всъщност Джо е на близо двеста километра, в Остин, на годишното събрание на Тексаската асоциация на гимназиалните директори. Говорил е с Мики в 21 ч. предишната вечер, когато ѝ се е обадил от хотелската си стая. Както обикновено я е уверил, че я обича и че ще се прибере на другия ден следобед.
Рекс моли секретарката си да позвъни в дома на семейство Брайън и тя го прави, но никой не вдига. Моли я да се обади на родителите на Мики, Отис и Вира Блу, които живеят наблизо. Те казват, че нямат представа къде е Мики, но допускали, че е на работа. Видели я предишния следобед, когато се отбила при тях. Двамата веднага отиват в дома ѝ да проверят какво става.
Там отива и Рекс Даниълс, който пристига пръв и вижда колата на Мики в гаража. Сутрешните вестници още са на алеята. Той звъни на входната врата, но никой не отваря. Семейство Блу носят ключ и всички влизат в къщата. Вира влиза първа и вика дъщеря си. Когато прекрачва прага на спалнята, тя се разпищява при вида на кошмарната сцена вътре.
Таванът и четирите стени са опръскани с кръв. Мики лежи, просната напреки на леглото, цялата окървавена, очевидно мъртва. Рекс сграбчва Вира и Отис, отвежда ги в дневната и ги настанява на канапето. Те са ужасени, безутешни, изгубили ума и дума. Рекс се връща на прага на спалнята, но не влиза вътре. Вперва поглед в тялото на Мики върху неоправеното легло. Тя е гола от кръста надолу, розовата ѝ нощница е вдигната до бедрата.
Рекс успява да се овладее и се обажда на полицията от телефона в кухнята.
Към 10 ч., когато Джо е на заседание в Остин, Харолд Маси, изпълнителен директор на асоциацията и стар приятел на Джо, го моли да излезе от залата. Във фоайето му съобщава, че съпругата му е застреляна в дома им. Джо се строполява на един стол и пита със задавен глас: „Мики Брайън от Клифтън, Тексас?“. Трима други директори, които познават Джо, му помагат да се качи в стаята си, където той рухва на леглото, както е облечен с костюм и вратовръзка, и се разплаква.
Клифтън е на най-малко два часа път от Остин – факт, който скоро ще добие голямо значение. Джо не е в състояние да шофира. Двама негови приятели от Клифтън пристигат около обед, за да го отведат у дома, и когато ги вижда, той отново избухва в сълзи. Впоследствие единият от приятелите му си спомня: „Почти не говорихме. Джо седеше отзад с наведена глава и плачеше през цялото време“.
На влизане в Клифтън Джо гледа през прозореца улиците, къщите и сградите, които познава толкова добре, и с ужас очаква момента, когато ще пристигне в дома, който са построили преди десет години с любимата му Мики. Когато наближават, той забелязва полицейските патрулки, паркирани навсякъде. Гъмжи от служители на правоохранителните органи, около дърветата и стълбовете на уличните лампи е опъната яркожълта лента. Градски полицаи, окръжни шерифи, щатски моторизирани полицаи и криминалисти вече водят разследване. Прочутите тексаски рейнджъри също са пристигнали, винаги готови да помогнат на местните момчета, когато разследват убийство.
Съседите наблюдават, смаяни и онемели. В малките градчета новината за убийство плъзва бързо. Джо познава печалните и уплашени лица на хората.
Все още шокиран и зашеметен, той се мъчи да отговори на първата вълна от въпроси на разследващите. Да, имал оръжие в къщата – пистолет магнум 357-и калибър, зареден с ловни сачми, за да стреля по гърмящите и медноглавите змии, които понякога се промъквали доста наблизо. Казва също, че двамата с Мики държали 1000 долара в брой в метална кутия.
След още няколко въпроса откарват Джо в дома на Вира и Отис Блу, където се събират изумените и съкрушени приятели. Когато Джо вижда Сюзан Клайн, той повтаря пред нея отново и отново: „Какво ще правя без Мики?“.
По-късно вечерта заминава за дома на майка си в градчето Елм Мот, на шейсетина километра, близо до Уейко. Обезумял от скръб и емоционално изтощен, той лежи буден в леглото и не спира да се пита: Кой би искал да нарани Мики, за бога? И защо?
