Лира Литературно-рекламна Агенция
Книгите са ценни и заради хората, които ги разгръщат. Защото както една книга прави човека светъл, така и читателят й я превръща в специална… Марги е доказателството!
Беше повече от логично да я помолим да отговори на трите ни въпроса за четенето – просто като знаем как снима и с колко още неща се занимава, ни беше интересно и какви заглавия ще ни препоръча…
Но ето я и нея – Маргарита Цветкова… Истинското й призвание е да вдъхновява. Със снимки, с практики, които повдигат духа, с безкрайния си чар. Много дълго се е занимавала с маркетинг и социология, но след това – така да се каже, се обръща към душата. Работи по разрешаване на конфликти, в сферата на медиацията и личностното развитие. Името й стои като преводач и под няколко книги с прозрения на Ошо.
Обожава да кара колело и да танцува. Да разговаря с хората и книгите. И най-вече да снима. Много слънце и небе има в личния й проект Between Sky and Earth. В самата нея.
1. Като кажа четене, каква е първата ти асоциация?
Първата ми асоциация е усамотение, природа, книга. Дали ще е на полянка, на брега на морето или на река, но някъде сред природата, навън. Тогава четенето ми доставя най-голямо удоволствие, защото и останалите ми сетива са пълни. Все пак не ми се случва толкова често да съм с книга сред природа, напоследък най-често чета в метрото или в друго превозно средство 
Но където и да е мястото, щом ги има гъделчето и порива, значи е подходящо.
2. Случвало ли ти се е да искаш да живееш в някоя книга?
Това ми се случваше повече като бях дете, от съвсем малка четях много. Най-вече – в приключенски книги за пътешествия и преодоляване на препятствия. Една конкретна книга ми идва на ум – „Две години ваканция“ на Жул Верн. Дали защото бях ученичка тогава и две години ваканция ми звучаха много привлекателно, или историята толкова живо ме бе обгърнала, че я гълтах на големи глътки, но ми се искаше да бъда там и да споделям приключението с главните герои
3. Коя е книгата, която те впечатли най-много напоследък?
Напоследък се върнах към няколко книги, които вече съм чела повече от веднъж в различни периоди от живота ми. Когато и да се докосна до тях, отново и отново се впечатлявам и силата на тяхното въздействие изобщо не е намаляла. Едната е с новели на Стефан Цвайг („Писмо от една непозната“, „Амок“, „Огнена тайна“ и др.), а другата – с разкази на О‘Хенри. Много са ми любими, емоционални, силни и дълбоко човешки. Обичам тяхната гледна точка за света и как пресъздават и изразяват своя свят.
Трите въпроса зададе Краси Проданов
