Иван ГОЛЕВ Тази не много умна игра на думи ми се беше забила в главата, докато четях с деветгодишно закъснение дебелия роман на Грегъри Дейвид Робъртс. Щом го свърших, бръкнах да видя определението за рам. Знаех, че е някакъв вид памет, но ми дойде добре, че се оказа „динамична памет …
Прочетете още »“Триумфът на твореца” или за последната книга на Цветан Тодоров
Николай Петков Пиша тези редове на Велика събота. Църквата пее: “… да мълчи всяка плът”, а аз – в полумистично пеещо мълчание, си мисля, че преди две години и два месеца – в ден, (донякъде) подобен на този, казахме: последно сбогом на големия философ, културолог и литературовед Цветан Тодоров. Беше …
Прочетете още »Република на смеха
От другата страна на Черно море, в една древна земя, някога част от Османската империя, а днес курорт за крупни руски инвеститори, се намира Сухуми – градът, в който е роден писателят Фазил Искандер (1929-2016). Не се говори често за Абхазия, освен в рамките на военните ù конфликти с Грузия, …
Прочетете още »Четенето произвежда спомени
Любина Йорданова, Лондон „Всичките наши тела” е тънка книга, пълна със „свръхкратки истории” от Георги Господинов с чудните илюстрации на Люба Халева, които се появяват изненадващо и произволно по страниците. Всеки разказ е микровселена, който се чете за секунди – необятен, всепоглъщащ, траен и учудващ. „Обелването на ябълката” възкреси дядо …
Прочетете още »Готов ли е изкуственият интелект да пише романи?
Мечтата или пък кошмарът за проза, създадена от машини, се приближи с една крачка към нас, след като от лабораторията на Илън Мъск OpenAI обявиха, че изкуственият интелект GPT2 вече може да създава текстове, пише в. „Гардиън“. „Поради опасенията ни от злонамерено приложение на технологията, не смятаме да я предлагаме …
Прочетете още »За тъпите разкази и как творческото ни безсилие доведе до написването им
Георги КАИТИН Тия разкази са много хубави и Мирослав Михайлов е голям писател… Шегувам се бе, хора. Мирослав Михайлов не е никакъв писател, а разказите са страшно тъпи и самият аз имам принос за това. Чакайте да ви обясня как стана всичко. Един следобед след третата бира, докато седнал от …
Прочетете още »Смъртоносно бяло… усещане за изгубена свяст
Юлия ПЕТКОВА „Смъртоносно бяло” е същински водовъртеж от герои и страсти, но ако трябва да обобщим, това е история за съвестта, самоизмамата и свободата. Атмосферата на четвъртия роман от поредицата с ветерана от войната в Афганистан Корморан Страйк е напрегната, на места трагикомична. Под повърхността на мистерията обаче се откроява …
Прочетете още »Печатни или електронни книги – кое е по-добро за децата?
Дебатът печатни срещу електронни книги не е от днес, но сайтът Bookstr твърди, че ново изследване доказва кой вариант за четене е по-добър, поне що се отнася до децата. Проучването е извършено от учени в Университета на Мичиган и е публикувано от Американската педиатрична академия през март. „Искаме да обявим …
Прочетете още »Да сънуваш с отворени очи
Юлия ПЕТКОВА Една добра перспектива е да гледаме на света като сън. Така, ако сънуваме кошмар, можем да си кажем, че е било само сън. Всъщност светът, в който живеем, не е много по-различен от това. − Джим Джармуш, „Пътят на самурая“, 1999 „Огледало на въображението” е първата монография в пресечното …
Прочетете още »Красива, истинска и докосваща книга!
Мая КАСАБОВА „Където пеят раците“ на Дилия Оуенс е типичен южняшки роман. Който е чел такъв тип книги, знае. И трябва да прочете и тази! Блатата и мочурищата на Северна Каролина, тресавищата с чапли и риби лещанки, ароматът на пържена бамя и пържени зелени домати и провлачения говор на чернокожите… …
Прочетете още »