Лира Литературно-рекламна Агенция
Романът носи особено послание – и дори няколко, над които да се замислим
Авторката Даниела Петрова е родена и израснала в България, в София, но получава редкия за времето си шанс (през 1995 г.) да учи в САЩ и по-точно в Колумбийския университет. Преди настоящия роман има немалко публикувани поезия и разкази в различни американски издания, но с “Майката на дъщеря й” идва истинският успех, защото за Даниела това е сбъдната мечта (тя пише още от трети клас). Минала е през трудностите с усвояването на езика, работейки за да учи, все пак реализира желанието си да стане писател и резултатът е повече от впечатляващ, защото романът излиза първо на английски (през юни 2019 г.). Препоръчван е в медиите на Опра Уинфри и се радва на голям успех отвъд океана и както се очакваше, вече и у нас.
Но защо очакван успех? Колкото и клиширано да звучи, книгата грабва. Сюжет, характери, динамика, достоверност.
Текстът е разказан от първо лице от името на трите основни действащи фигури. Донякъде прилича на дневник с анализите и размишленията на всяка от тях. В същото време историята е динамична, разкрива се в движение и от няколко различни гледища, а именно:
√ ЛАНА – млада жена, малко след тридесетте, с изграден характер. Както става ясно, за това роля е изиграла майка й – българка, спортистка с много силен дух, емигрирала в Америка, също така властна и непреклонна натура.
Лана има чудесен партньор, прекрасна кариера – куратор е в един от най-престижните музеи, но разбира се, налице е проблем. Проблем, който засяга много голяма част от съвременното поколение – безплодието. Преминала през много изтощителни и безрезултатни опити да зачене, тя все пак се решава на последната възможност, донорска яйцеклетка. Единственото ѝ желание е поне донорката да е от български произход, като нея самата.
√ ТАЙЛЪР – партньорът на Лана (тя държи на свободните си феминистки възгледи и предпочита да го нарича партньор). Тайлър е преподавател по философия в Колумбийския университет. Очарователен и много добър в това, което прави, а именно преподаването.
Другата отредена му роля – да е надеждна опора на Лана в трудното изпитание с многобройните неуспешни инвитро процедури.
Но как всъщност минава той самият през това? Искреното му желание да помогне всъщност не води ли до по-голямо объркване за всички?
√ КАТЯ – Третият главен герой в сюжета. На двайсет и една години, с буен български темперамент. Красива, умна и луда, в оня необуздан смисъл на пълното с желание за живот момиче, на финалната права преди завършването на престижния Колумбийски университет. Но всичко това, както и при другите герои, е само на пръв поглед.
Катя е търсеният от Лана и Тайлър донор.
В тази книга няма да открием притчи и мъдри съвети. Няма дори подходящ цитат за мото
В този наглед рутинен казус започват един по един да изникват въпроси:
- Само жената ли преживява трудностите?
- Винаги ли личните решения са правилните за нас?
- Дали това, което ни впечатлява отвън, говори истината за същността на другите?
- Колко е важно да се срещнем с детето в себе си и може ли то да се излекува?
И още много…
В тази книга няма да открием притчи и мъдри съвети. Тук всяка ситуация, всеки характер се изявява чрез решения и действия, за да предизвика читателите неусетно да влязат в обувките на героите и сами да намерят личните си отговори и отношение към съдбите им. Няма дори подходящ цитат за мото, но за сметка на това брилянтно изнесени психологически характеристики и анализи, точно като в чудесен психотрилър.
