Начало / Критика / Трагикомедия с несравнима атмосфера

Трагикомедия с несравнима атмосфера

CoverЮлия ПЕТКОВА

Беше ми трудно да повярвам, че под тази твърда каменна обвивка пулсираше и се обновяваше меката плът на живота.

Калдъръменият гръб на един безсмъртен град. Застинали в камъка спомени за хора, чиито изражения са неизличими. Едновременно неуловим и осезаем, стръмен и монотонен, суров и чудноват. Град, който не прилича на никой друг. А сега си представете една глупава река, която всяка зима се опитва да захапе града за нозете…

Майсторски издялан, романът „Хроника на камък” от Исмаил Кадаре (изд. „Колибри“) е трогателна история за съзряването и свидетелство за издръжливостта на човешкия дух. Запленено от магията на красивите жени и литературата, едно момче (алтер его на младия Кадаре) трябва да понесе лишенията на ежедневието под знака на войната, но докато заспалата му родина отхвърля тиранията, нова вълна на господство ще залее града му. През широко отворените очи на момчето авторът прожектира ужасите на Втората световна война, когато то става свидетел на фашистки нашествия, съюзнически бомбардировки, партизански сражения и същевременно открива простите удоволствия на живота. Евакуиран в провинцията, героят очаква да се потопи в идиличен свят, но открива едно диво и зловещо място, където отрязана ръка се счита за талисман, а момичетата мистериозно изчезват. Главите, описващи историята на момчето, се редуват с болезнени фрагменти от историята на града. Опустошението расте, фрагментите губят последователност и ние научаваме от първа ръка как насилието на войната разрушава много повече от сгради и мостове…

Тези старици бяха само кожа и кости, но много жилави, въпреки че ядяха малко и по цял ден пушеха и пиеха кафе. Когато старицата Шано хванала за ухото италианския офицер, той надал вик и мислел, че може да се освободи само с едно движение. Извадил пистолета си и с металическата дръжка ударил старицата Шано по ръката. Но тя не само че не го пуснала, а започнала и да го удря по лицето с костеливите си ръце, докато го повалила на земята. Защото стариците бяха кожа и кости и не чувстваха болка…

„Хроника на камък“ е трагикомедия с несравнима атмосфера – надарена със символи, рефлективна, изящна сплав от политика и поезия. Тук думи като „потоп” и „магия” имат специално значение, а нощем храстите стенат като плахи зверчета и вещаят смърт… И макар Кадаре да не обича израза „магически реализъм”, който придружава романите му, фолклорът и митологията са основните съставки на сюрреалистичната му визия.  Той пресъздава истински предмодерен свят на Балканите, универсализиран чрез естетическо преобразяване. Романът е публикуван през 1971 г., едва 16 години по-късно е преведен на английски език. „Ню Йорк Таймс” го определя като „триумф, изкусителна смесица от реалност и фантазия”. А според Джон Ъпдайк „Хроника на камък” е пленителен къс поетична проза, „вдъхновен” от съдбата на едно от най-примитивните общества в Европа по онова време…

Как става така, че светът се побира в очите? Как не се пръсва човек от толкова много светлина, пространство и цветове, които непрекъснато се вливат и вливат в него през очите?

Роден в Албания през 1936 г., Исмаил Кадаре е сред бележитите фигури на съвременната европейска литература. Дългогодишен дисидент в родината си, той е удостоен с първата международна награда „Ман Букър“ (2005), с Наградата на принцесата на Астурия (2009) и наградата „Ерусалим“ (2015). Многократно е спряган като вероятен носител на Нобелова награда за литература. През 1982 г. е обявен за „враг“ от Съюза на албанските писатели заради имплицитна критика на комунистическия режим и е принуден да емигрира във Франция.

„Хроника на камък” е в превод на Евгения Котова.

Един коментар

  1. Чудна книга! Всичко в нея диша, говори, живее! :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.