„Къща отвъд света“ на Георги Данаилов вече е в ново издание
Именно Къщата е епицентър на романа за цяла една рехава прослойка от културния елит у нас, продължила да твори на юнашко доверие, в края на XX век. Много от тези почтени хора не са между живите, факт е обаче, че нещата, излезли под тяхното перо и зад камерата им, остават ненадминати до днес.
Георги Данаилов проектира себе си в порутената къща на село Ковачевица, която спазарил с опърничавия дядо Киро, а реалността на местните е толкова неподправена, та прилича на отвъдния свят. Тя си пасва с илюзорните представи на градските нашественици, открили селото като декор за филм или от чиста суета.
Писателят откликва на всичко, което го заобикаля, и на език, съизмерим с този на Гогол, разказва сладко за кинаджиите, абсурдно за строежите, нежно за природата, гневно за соцсистемата, обезличила хората по онова време. Най-щастлив е заради способността на родопчанина да ù оказва съпротива, като стои близо до корените и си пази… душата.
Когато Георги Данаилов пише романа през 1996 г. Ковачевица вече има статут на архитектурно-исторически резерват. Днес да се заселиш там е лукс, но тази книга не заслужава да я гледаме през крепостта на парите. Авторът ни е оставил достатъчно материал − пасторални картини, фолкорни препратки и народопсихология. Ще вземем къс от неговите думи:
„В края на краищата вероятният смисъл на човешкия живот е да започнеш да градиш нещо и колкото по-ясно ти става, че никога няма да го завършиш, толкова по-радостно е да продължаваш усилията си.“