Лира Литературно-рекламна Агенция
Вижте добре с какво сте обути… преди да я отворите
„Чифтоядците“ на Павел Шрут и Галина Миклинова е обявена за детска книга на миналото десетилетие в Чехия и там около нея се развива огромна индустрия, подобно на Хари Потър – героите ѝ оживяват в анимационен филм, настолни игри, пъзели, върху чорапи, тениски, чаши, ключодържатели, калъфки за възглавници и какво ли не. Преведена е в повечето европейски страни, а ето я вече и у нас, с оригиналните илюстрации и в чудесния превод на Краси Проданов.
Прегледайте си чорапите, преди да я отворите, ако не в началото, книгата със сигурност ще ви провокира да го направите накрая 
Това е практическата ѝ полза – да извлече от хаоса нещата, които ни радват, живеят в хармония и придават един подреден вид на бита ни. Другото е смях и чисто удоволствие от четенето.
Макар че чифтоядците създават пълна лудница, е по-лесно да кажем какво не са тези създания. Не са молци, нито мишки, те приличат на чорапчета, не, направо са изтъкани от чорапи, всъщност ги ядат или крият, или заемат формата им… когато не се сливат с друга, която е най-близко до тях. Освен това мразят водата! Така че всеки път, щом извадите от пералнята само единия чорап, или бързайки сутрин, намерите сврян някъде другия от чифт, който, ех, точно сега ли, когато бърза човек, и то с дупка на палеца, с бримка по средата… не се ядосвайте, сигурно е работа на чифтоядец.
Защото и те душа носят, и си имат свой свят. Най-сладък е Хихльо, той живее с дядо си в къщата на заклет ерген с шантавото име Егон Лаврентий – бивш музикант, който още свири на тромпет, нищо че бърка сватбите с погребения. Такъв разсеян, самотен човек винаги ходи с два различни чорапа и явно се нуждае от компания, та ако ще да е на чифтоядец.
Сред хората срещаме и стриктни до лудост, като професор Къдрафиол, посветил кариерата си на научния труд „Животът на чифтоядците“ – част от многото занимания, с висок принос към човечеството, с които академичните среди си уплътняват времето.
Разбира се, не може история за чорапи да мине без китаец, намигване към цялата менте индустрия, заляла света – тукашният се казва Ли-Ку, макар чехите да си го наричат по своему – Карлик.
Тези зевзеци биха си живели безметежно, ако чифтоядците „не обръщат живота им наопаки, като чорап„. Ето пък една от мъдрите крилати фрази, с които е пълна книгата и са идеален начин тийнейджърите да блеснат във фейсбук.
Има и екшън, всъщност той преобладава, нали чифтоядците са умален модел на човеците и там вилнеят враждуващи групировки, мафия, контрабанда на чорапи, съществува даже хуманитарна мисия, с по един чорап, но от сърце, за бедстващите в Африка.
Павел Шрут е обхванал с примката на хумора най-простичкото нещо, което носим ежедневно, и чрез него целия спектър на живота. Виждаме ли го, забили нос в краката си?… Десетки въпроси намират своите отговори в „Чифтоядците“, но и да не ни се мисли твърде, рисунките ни стигат.
P.S. Само не разбрах зад портрета на кой точно чешки президент беше скрит чифтоядец
