„Пурпур” оставя за дълго посланията си в нас

08.08.2019 Критика, Ревюта

Анна Мирчева ни предлага книга цензурирана, но запазила огромната си сила

Писателката и поетеса Алис Уокър е родена през 1944 г. афроамериканка, израснала в Джорджия и завършила университета в Атланта. Популярна е с активното си участие в борбата за човешки права, срещу расизма и сексизма.

Самата тя цветнокожа и свободомислеща, изумително честно пише романа си „Пурпур“. В него говори от името на Сили. Чернокожо момиче на крехките 14, което расте в ужасяващите условия на емоционален, физически и сексуален тормоз от човека, смятан от нея за баща. Бита, изнасилвана, раждаща и лишена от децата си… Необичана и… обичана.

Не случайно „Пурпур” е многократно цензуриран – всъщност едно от водещите му качества е е тази светеща чистота и простота на изказа, която някак не допуска болката да разбие ядрото от доброта и човечност. Четейки книгата, човек навлиза в един свят с порядки колкото различни, толкова и познати, понася усещането за рязкото изтръгване на личностното от телесното, но и последвалото му връщане обратно. Крайни отражения, светли и тъмни пасажи се редуват, но има една нишка, която плете спасителното въже:

“Мили Боже” – с тези думи започва всяко “писмо” , защото формата на романа е такава, дневник от изповеди, писма, обръщения към Бог, към най близкия човек…
”Мила Нети”, продължават писмата…
Нети – това е сестрата, с която Сили е насила разделена и която е решението на голяма част от ребусите, заложени в историята на Сили.
Господин ___ (без фамилия) – като морзов код бележи този, когото тя не иска да помни и който е продължение на тежестите, с които е натоварен целият ѝ живот. Господин ___, който един ден се преобразява и “отваря очи”.
София – една светлина, първият смях, появил се да се посмее и да посмее да покаже, че не всички жени са покорни. Едра здравенячка, която няма да позволи на никого да определя правилата. Рамо и надежда за Сили.
Разбира се, Шуг ! Шуг Ейвъри! Мечтаният образ, Недостижимата идеална жена. Идеална в очите на Сили. Та тя е певица, артист в цялата си същност. Поставена в конфликтната роля на любовница на Господин ___. Озовава се в техния дом и успява да раздвижи въздуха, да промени убежденията и навиците им, да даде на Сили най-ценното – любовта, самоуважението и умението да е свободна.

– То ли? – питам.
– Да. То. Бог не е той или тя, а то.
– Но как изглежда – питам.
– Ами никак, отговаря . Това да не ти е кино? Не е нещо, което можеш да видиш отделно от другите неща, дори от себе си. Аз вярвам, че Бог е всичко, казва Шуг. Всичко, което е било или някога ще бъде. И когато го усетиш и си щастлива, че го усещаш, значи си го намерила.
(Из „Пурпур“ на Алис Уокър)

Има нещо много абсурдно в сцените, във връзките между героите. Вижда се ясно отражението на вълните на расизъм във времето на действието (1900-1930) и посяването му в поведението на персонажите. Паралелно съществува една невинна съкровеност в отношението на всеки един от тях към Бог.

Силните образи, изпъкващи въпреки семплите думи, не остават незабелязани и затова романът печели “Пулицър” през 1983-а – пърият “Пулицър”, даден на чернокожа писателка. Книгата интригува силно и филмовото съсловие. Филмирана е два пъти, първият – от Стивън Спилбърг през 1985-а, с незбравимото участие на Упи Голбърг и Опра Уинфри.

„Пурпур” определено ще остави за дълго посланията си в мен, препоръчвам го горещо!