Николай Петков в диалог със собствения си син Днес, ден след неделята на разслабления, пишейки тези думи, си мисля за собствения си син. Дали защото наскоро влезе в тийнейджърска възраст, или защото е с леко разхлабен ум, но момчето вярва (и настоява), че на този свят няма нищо по-лошо от …
Прочетете още »“Дръж здраво венеца си” или няколко думи за китобойната страст
Колко е важно някой да отвори дума за хубавите книги, разсъждава Николай Петков Дали е важно, че пиша словото си срещу неделята на жените-мироносци? Донякъде… Защото преди броени дни – беше по Гергьовден – се чух с една жена, чието име почти не знаех. Не помнех нито цвета на очите …
Прочетете още »Европа и идеята за нация. 136 години от рождението на Хосе Ортега-и-Гасет
Юлия ПЕТКОВА „Тази бездарност и безотговорност на политиците доведе Европа до сегашното ѝ падение, в което тя се чувства вероятно като Атлантида, защото има усещането, че потъва в една течна стихия, каквато е историята.” – Хосе Ортега-и-Гасет Днес, 9 май, се навършват точно 136 години от рождението на един от …
Прочетете още »Благословението да четеш Спиноза
Опити върху „Богословско-политически трактат“ от Николай Петков В навечерието на Томина неделя – ще кажат мнозина – на един нормален поп не му е работа да чете Спиноза; още по-малко – да пише за него. При все че друг поп – отец Тома от Дивдядово, направи и невъзможното, за да …
Прочетете още »Шантав рам
Иван ГОЛЕВ Тази не много умна игра на думи ми се беше забила в главата, докато четях с деветгодишно закъснение дебелия роман на Грегъри Дейвид Робъртс. Щом го свърших, бръкнах да видя определението за рам. Знаех, че е някакъв вид памет, но ми дойде добре, че се оказа „динамична памет …
Прочетете още »“Триумфът на твореца” или за последната книга на Цветан Тодоров
Николай Петков Пиша тези редове на Велика събота. Църквата пее: “… да мълчи всяка плът”, а аз – в полумистично пеещо мълчание, си мисля, че преди две години и два месеца – в ден, (донякъде) подобен на този, казахме: последно сбогом на големия философ, културолог и литературовед Цветан Тодоров. Беше …
Прочетете още »Република на смеха
От другата страна на Черно море, в една древна земя, някога част от Османската империя, а днес курорт за крупни руски инвеститори, се намира Сухуми – градът, в който е роден писателят Фазил Искандер (1929-2016). Не се говори често за Абхазия, освен в рамките на военните ù конфликти с Грузия, …
Прочетете още »Навигатор за малки читатели
Лира.бг колекционира книгите, около които не се шуми, но си заслужават Две детски книги препоръчваме – да се ориентираш в новите детски заглавия, понякога напомня истински слалом и не се знае къде може да финишира човек. За да избегне сблъсъка с някое дърво, каквито никнат изневиделица на полето на детското книгоиздаване, …
Прочетете още »Четенето произвежда спомени
Любина Йорданова, Лондон „Всичките наши тела” е тънка книга, пълна със „свръхкратки истории” от Георги Господинов с чудните илюстрации на Люба Халева, които се появяват изненадващо и произволно по страниците. Всеки разказ е микровселена, който се чете за секунди – необятен, всепоглъщащ, траен и учудващ. „Обелването на ябълката” възкреси дядо …
Прочетете още »Смъртоносно бяло… усещане за изгубена свяст
Юлия ПЕТКОВА „Смъртоносно бяло” е същински водовъртеж от герои и страсти, но ако трябва да обобщим, това е история за съвестта, самоизмамата и свободата. Атмосферата на четвъртия роман от поредицата с ветерана от войната в Афганистан Корморан Страйк е напрегната, на места трагикомична. Под повърхността на мистерията обаче се откроява …
Прочетете още »