Начало / Критика / Имайте милост, г-жо Варгас, продължавайте да пишете!

Имайте милост, г-жо Варгас, продължавайте да пишете!

CoverЮлия ПЕТКОВА

Звучи превзето, но е факт – нейният подход към този иначе „лек“ жанр води до пристрастяване. Оригиналното заглавие на първия ù криминален роман, преведен на английски език, е “Have Mercy on Us All”, придобил популярност в България като „Бягай и не бързай да се връщаш“. Тиражът му е изчерпан отдавна (с повече късмет можете да го мернете в някой антиквариат).

Затова пък „Преобърнатият човек“ (1999) току-що се добра до родните книжарници, сякаш за да опресни спомена за масовата истерия, предизвикана от неясните послания на един психопат. Този път всичко започва със зловещи убийства на домашни животни, а съмненията гравитират към глутница вълци във френската област Меркантур. Когато мистериозният злодей посяга на жена, паниката ескалира и в случая се намесва комисар Адамсберг, добре познатият ни флегматичен, интуитивен, перипатетичен детектив, а това значи, че убиецът рано или късно ще бъде разобличен. Ей така, между другото.

С няколко милиона продадени копия в над 30 страни Фред Варгас отдавна не мечтае за слава, ако изобщо славата я е изкушавала някога. Има купища отличия, в т.ч. 3 награди от Асоциацията на писателите на криминалета за три последователни романа: през 2006, 2008 и 2009 г. Впрочем тя е единствената суперуспешна авторка на криминалета с мъжки псевдоним в света. (Малкото име идва от Фредерик, а фамилията, същата като на нейната сестра близначка, художничката Жоел Варгас – от името на героинята на Ава Гарднер от филма „Босоногата графиня“). И тъй като е човек с широки интереси и научна експертиза (дългогодишен археолог, археозоолог, медиевист, почитателка на Стендал и Удхаус…), днес тя усърдно впряга всичките си знания в служба на своите сюжети. Това обяснява легионите от ревностни читатели.

Историите на Фред Варгас изследват сблъсъка с абсурдното и увековечават традицията на приказките и митовете. Тя е убедена, че разказите, основани на колективното несъзнавано и на кодирания у всеки човек ужас от смъртта, ни помагат да оцеляваме. А ако се чудите защо след няколко години пауза българските ù издатели са се „обърнали“ именно към „Преобърнатият човек“, един от по-ранните ù романи, ето го отговора: книгата е удостоена с наградата „Сангд’анкр“ на гимназистите, с Голямата награда за черен роман на фестивала в Коняк и с Наградата за мистерия на критиката.

Пък и не може да се отрече, че идеята на авторката да събере Камий с бившия ù любовник Адамсберг и с един ексцентричен канадец, ругаещ на всяка крачка, в мрачно непроницаема история за върколаци, е нищо по-малко от гениална.