Начало / Ревюта / Да усещаш, че книгата ти принадлежи

Да усещаш, че книгата ти принадлежи

Такова чувство на уют се ражда, когато разгърнеш „Предопределени един за друг” на Мади Доусън (изд. „Изток-Запад”, превод Валентина Рашева-Джейвънс, 368 стр.)

teresa

Марни е типичния главен герой, но за разлика от други, тя притежава храброст в моменти, в които се очаква да се предаде, наистина ми хареса и ме вдъхнови. След като бракът ѝ се разпада, като домино се срутва и целият ѝ живот. Вече нищо не е същото, не може да си позволи сама скъпата квартира, в която живее със съпруга си, и е прекалено депресирана, за да върши работата на учителка в детска градина така, както я е вършила преди. Отчаяна и депресирана, Марни се прибира в родната Флорида (или Фларида по тамошния диалект), в родния си дом, при своите родители.

Лека-полека се връща към живота – така, както нейните родители смятат за правилно, а именно като се събира със забавното бивше гадже от гимназията и започва нова работа. Привидно всичко вече е наред, докато не получава странно писмо от адвокат за наследство от леля Бликс (старата леля на бившия ѝ съпруг Ноа).

Двете се запознават на следколедното парти на майката на Ноа и се усещат странно свързани заради една особена дарба, която притежават и двете, а именно сватовничеството или по-просто казано, умението да усещат кой с кого си принадлежи.

В писмото пише, че Бликс ѝ е завещала къщата си в Бруклин, но по-късно Марни разбира, че има едно простичко условие, а то е да живее 3 месеца в нея и тогава тя ще стане официално нейна. Но за Марни нещата не са толкова прости, как би могла да се впусне в това пътуване, без да знае докъде ще доведе то, сега, когато най-накрая има нормален и спокоен живот?

Старата Бликс несъмнено е подготвила доста изненади за Марни, една от които ще промени живота ѝ завинаги – и това не е кучето Бедфорд

_MG_2015

Това е четиво, което бих препоръчала както на млади жени, така и на такива в по-зряла възраст, разказана е от гледната точна на двата женски персонажа (Марни и Бликс), две жени на съвсем различни възрасти, съвсем различни по характер, но сякаш с едно сърце. Сюжетът е това, което ме накара да чета, книгата беше интересна и завладяваща още от самото начало, прочетох я на един дъх.

Ревю на Тереса Светославова
Авторът е книжар в софийския Хеликон Витоша

Прочетете още

221107_b

Последната книга, преди светът да свърши

Ако ви е апокалиптично днес, препоръчваме „Погубеният свят” Дело е на Том Суетърлич. Един американец …