Начало / Автори / Пандемията през очите на големите писатели

Пандемията през очите на големите писатели

Испанският грип от 1918-а остана незабелязан от Хемингуей и сие

AR-200319732

Въпреки милионите жертви на болестта, тя остава някак в сянката на исторически събития като Първата световна война и последвалото примирие – поне в литературата.

По брой на починалите грипът надминава многократно войната – той покосява между петдесет и сто милиона души, а в Първата световна война смъртта си намират около осем и половин милиона.

Въпреки мащабите си, голямата инфлуенца остава незабелязана от великите американски писатели през 20-те години, съвременници на епидемията. Творците от така нареченото „изгубено поколение“ се вълнуват от други теми и събития, но никой не оставя произведения, описващи големия грип. Ф. Скот Фицджералд във „Великият Гетсби“ и Ърнест Хемингуей в „Слънце изгрява“ описват упадъка и фриволния начин на живот на богатите от двайсетте. Във военните действия се включват и Хемингуей, като шофьор на линейка, който написва „Сбогом на оръжията“, и Джон Дос Пасос, който създава първите си книги от окопите.

Може би в търсенето на сензация и на връзката на тези писатели с епидемията отпреди век, сега, сред стотиците фалшиви новини, които ни заливат тези дни, се появи и една литературна такава… През 20-те години Фицджералд е пътувал няколко пъти до Франция. В социалните медии се разпространи писмо, което самият той бил написал от Франция в периода на заразата – в него разказва, че улиците са пусти, баровете също, че той и жена му Зелда имат големи запаси от червено вино, уиски, ром, вермут и други алкохолни напитки. Също така описва свой разговор с Хемингуей… Когато Фицджералд го попитал дали си е измил ръцете, Хемингуей му отвърнал, че не го е направил.

Оказа се, че това писмо действително е фалшифицирано, но поне ни накара да се сравним за момент с великите писатели и да си представим, че и те преди сто години са били в същото положение като нас сега.

flu
Лъжливото писмо и съвсем истински творби за испанския грип

Тези писатели обаче не оставят творби, посветени на испанския грип, въпреки че са съвременници на събитията. Едва по-късно темата се прокрадва в творбите на автори, които са били деца по времето, когато се разразява пандемията.

Такова едно затрогващо описание ни оставя в първия том от спомените си Антъни Бърджес, британският писател, познат навсички с романа си „Портокал с часовников механизъм. Майката на писателя Елизабет умира на 30-годишна възраст по време на пандемията от грип през 1918 г. Осемгодишната му сестра също си отива няколко дни по-рано. В своя автобиографичен разказ от 1986-а „Малкият Уилсън и Великия Бог“ (Little Wilson and Big God) Антъни Бърджис рисува ужасяващата картина, която баща му намира, когато се връща у дома от бойното поле, и която бележи живота на бъдещия писател:

Грипната пандемия беше поразила Харпърей. Нямаше никакво съмнение, че Бог съществува. Само върховно същество можеше да измисли такава гениална шега след четири години неимоверни страдания и опустошения. Аз съм ревял в яслата, а майка ми и сестра ми лежали мъртви на едно легло в същата стая.

AB-19172-1024x647
Семейство Бърджес – татко е на фронта, но мама и кака са още живи

Американският писател Уилям Максуел приживе е известен като редактор на художествена литература в „Ню Йоркър“, а романовото му творчество придобива известност чак пред смъртта му. По време на грипната епидемия през 1918-а десетгодишният Максуел и майка му се разболяват. Той оцелява, но майка му умира.

През 1937-а пише автобиографичния роман „Те дойдоха като лястовици“ (They Came Like Swallows) – заглавие, вдъхновено от стихотворение на Йейтс. Романът е един от малкото, изобразяващи пандемията от испански грип през 1918 г. Това е разказ за жестокото въздействие на епидемия, видяна през очите на осемгодишно дете от Средния Запад и неговото семейство.

Американският автор Джон О’Хара, известен като майстор на разкази и познат в България с романа си „Локууд“, е на тринадесет години, когато избухва епидемията. През 1935-а той публикува може би най-известния си разказ „Синът на доктора“ (The Doctor’s Son). Тук прочитът на пандемията е обзорен и изобразява въздействието ѝ върху общността. „Синът на доктора“ също така драматизира риска от събирането на хората на групи и отказа им да спазват ограниченията.

При епидемията от коронавирус също се появиха първите набързо скалъпени, самоиздадени произведения за болестта, но едва ли те ще останат в литературната история, най-вече заради съмнителната си художествена стойност. Евентуално трябва да изчакаме сегашните деца да пораснат, да осмислят случващото се и да го превърнат в качествена белетристика.

За Лира.бг от Брюксел: Рада Ганкова

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

jpg

Музеи на литературните герои по света

От книгите сякаш са се пренесли в истинския живот Изведнъж героите се сдобиват с дом …