Начало / Автори / Пандемията през очите на големите писатели

Пандемията през очите на големите писатели

Испанският грип от 1918-а остана незабелязан от Хемингуей и сие

AR-200319732

Въпреки милионите жертви на болестта, тя остава някак в сянката на исторически събития като Първата световна война и последвалото примирие – поне в литературата.

По брой на починалите грипът надминава многократно войната – той покосява между петдесет и сто милиона души, а в Първата световна война смъртта си намират около осем и половин милиона.

Въпреки мащабите си, голямата инфлуенца остава незабелязана от великите американски писатели през 20-те години, съвременници на епидемията. Творците от така нареченото „изгубено поколение“ се вълнуват от други теми и събития, но никой не оставя произведения, описващи големия грип. Ф. Скот Фицджералд във „Великият Гетсби“ и Ърнест Хемингуей в „Слънце изгрява“ описват упадъка и фриволния начин на живот на богатите от двайсетте. Във военните действия се включват и Хемингуей, като шофьор на линейка, който написва „Сбогом на оръжията“, и Джон Дос Пасос, който създава първите си книги от окопите.

Може би в търсенето на сензация и на връзката на тези писатели с епидемията отпреди век, сега, сред стотиците фалшиви новини, които ни заливат тези дни, се появи и една литературна такава… През 20-те години Фицджералд е пътувал няколко пъти до Франция. В социалните медии се разпространи писмо, което самият той бил написал от Франция в периода на заразата – в него разказва, че улиците са пусти, баровете също, че той и жена му Зелда имат големи запаси от червено вино, уиски, ром, вермут и други алкохолни напитки. Също така описва свой разговор с Хемингуей… Когато Фицджералд го попитал дали си е измил ръцете, Хемингуей му отвърнал, че не го е направил.

Оказа се, че това писмо действително е фалшифицирано, но поне ни накара да се сравним за момент с великите писатели и да си представим, че и те преди сто години са били в същото положение като нас сега.

flu
Лъжливото писмо и съвсем истински творби за испанския грип

Тези писатели обаче не оставят творби, посветени на испанския грип, въпреки че са съвременници на събитията. Едва по-късно темата се прокрадва в творбите на автори, които са били деца по времето, когато се разразява пандемията.

Такова едно затрогващо описание ни оставя в първия том от спомените си Антъни Бърджес, британският писател, познат навсички с романа си „Портокал с часовников механизъм. Майката на писателя Елизабет умира на 30-годишна възраст по време на пандемията от грип през 1918 г. Осемгодишната му сестра също си отива няколко дни по-рано. В своя автобиографичен разказ от 1986-а „Малкият Уилсън и Великия Бог“ (Little Wilson and Big God) Антъни Бърджис рисува ужасяващата картина, която баща му намира, когато се връща у дома от бойното поле, и която бележи живота на бъдещия писател:

Грипната пандемия беше поразила Харпърей. Нямаше никакво съмнение, че Бог съществува. Само върховно същество можеше да измисли такава гениална шега след четири години неимоверни страдания и опустошения. Аз съм ревял в яслата, а майка ми и сестра ми лежали мъртви на едно легло в същата стая.

AB-19172-1024x647
Семейство Бърджес – татко е на фронта, но мама и кака са още живи

Американският писател Уилям Максуел приживе е известен като редактор на художествена литература в „Ню Йоркър“, а романовото му творчество придобива известност чак пред смъртта му. По време на грипната епидемия през 1918-а десетгодишният Максуел и майка му се разболяват. Той оцелява, но майка му умира.

През 1937-а пише автобиографичния роман „Те дойдоха като лястовици“ (They Came Like Swallows) – заглавие, вдъхновено от стихотворение на Йейтс. Романът е един от малкото, изобразяващи пандемията от испански грип през 1918 г. Това е разказ за жестокото въздействие на епидемия, видяна през очите на осемгодишно дете от Средния Запад и неговото семейство.

Американският автор Джон О’Хара, известен като майстор на разкази и познат в България с романа си „Локууд“, е на тринадесет години, когато избухва епидемията. През 1935-а той публикува може би най-известния си разказ „Синът на доктора“ (The Doctor’s Son). Тук прочитът на пандемията е обзорен и изобразява въздействието ѝ върху общността. „Синът на доктора“ също така драматизира риска от събирането на хората на групи и отказа им да спазват ограниченията.

При епидемията от коронавирус също се появиха първите набързо скалъпени, самоиздадени произведения за болестта, но едва ли те ще останат в литературната история, най-вече заради съмнителната си художествена стойност. Евентуално трябва да изчакаме сегашните деца да пораснат, да осмислят случващото се и да го превърнат в качествена белетристика.

За Лира.бг от Брюксел: Рада Ганкова

Прочетете още

harry

„Хогуортс“ също мина на онлайн обучение

Училището от книгите за Хари Потър се пренесе в нов сайт В съзвучие със ситуацията …