Начало / Читателски дневник / Музите на „Хеликон“ – Елена Алексиева

Музите на „Хеликон“ – Елена Алексиева

Човекът, който продава книги, е ценен колкото онзи, който ги пише. Затова решихме да зададем пет въпроса на най-дългогодишните служители в „Хеликон“, да ви представим лицата им и тяхното усещане за професията на книжаря.  

333

Елена Алексиева е човекът-книжарница. Освен старши книжар в „Хеликон-Бургас“, „Мама Ели“ е буквално герой-ветеран, оцелял в достойната и нелека битка с променящия се пазар у нас. И като такъв приема всяка книга за лична кауза. Падне ли й някое заглавие на сърцето, тя е в състояние да му продаде тиража, открие ли добър български автор, тогава се разгръща по всички фронтове. Елена Алексиева си тежи на мястото, затова я познава цялата книжна гилдия, а ако някой случайно не й е приятел, веднага ще се убеди, колко много е пропуснал.

 Откога работите в „Хеликон“ и как попаднахте тук?

В Хеликон Бургас съм от 1999 г., влязох с есенното слънцестоене на 21 септември.

Като всички хубави неща и това стана случайно – видях обява във вестник. Като се замисля, трябваше и мъж да си потърся така. Защото се оказа, че когато става дума за голямата книжарска любов, тя просто се случва и няма значение дали си препоръчан, дали познаваш някого, дали си подготвен предварително. От любовта не можах да избягам – започнах веднага като книжар и догодина ще закръгля 20 години все на едно място. А всеки ден ми е вълнуващ, сякаш е пръв.

Професията на книжаря за Вас е..

Ние сме свещениците на книгите. Посредниците между литературата и хората, пресечната точка. Свещенослужители в храма-книжарница. И се храним с щастливи очи – ако събереш правилната книга и правилния човек, значи е имало смисъл от теб днес.

Ако изведнъж книгите изчезнат, с какво бихте се занимавали.
 Бих ги измислила отново. А дотогава ще се отдам на изкуство. Кулинарно.

Бих готвила  с любов  за деца, внуци, любими приятели , щях да точа тънките кори за баница като  баба ми Елена, да пържа перфектните бухти като мама Бистра, докато те се усмихват.
Домашна, топла кухня, с аромат на ванилия и канела, на босилек и чесън, която те прави малък, обичан и добър човек.

Какви са впечатленията ви от младото поколение книжари?

В книжарството няма възраст. Тук всички сме древни, защото сме пропити от книги. Е, има повече или по-малко луди, само по това се различаваме. Иначе всички се учим от другите. А младите хора по принцип май се усмихват по-често.

Препоръчайте ни последната интересна книга, която прочетохте.

Последното ми книжно откритие са чудесните разкази на Йорданка Белева от сборника „Кедер“. Посочи ми ги Милена Ташева, а после писателят Георги Томов довърши вербовката (това си струва да се подчертае, защото е голяма рядкост – съвременен мъж писател да признае, че е почитател на съвременна жена писател)
А иначе тези разкази са истинско малко чудо, думите ѝ – светли и богати, отмиват тъгата, лекуват и пречистват, връщат спомените от тежки моменти, но го правят с много обич и изящно словесно майсторство, правят ни бели и добри. Тази книга препоръчвам на всички мъдри читатели.

Прочетете още

IMG-6f77b8a423db2bb00421e3921b141adc-V

Музите на „Хеликон“ – Силвия Тодорова

Човекът, който продава книги, е ценен колкото онзи, който ги пише. Затова решихме да зададем …

Един коментар

  1. Благодаря за препоръката на сборника на Йорданка Белева. Успях да открия един неин разказ, който много ми хареса, така че със сигурност ще си купя книгата. :) Става въпрос за „Семеен портрет на чернозема“, който е публикуван във „Факел“.
    Някак подсъзнателно страня от Нарине Абгарян, както от повечето неща, които усилено се рекламират, но може би това, че Елена Алексиева се е снимала с нейна книга не е случайно и все пак трябва да ѝ обърна внимание. Притеснява ме обаче, че всички силно положителни отзиви за нейните книги на които съм попадал, са писани все от жени. :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *