Лира Литературно-рекламна Агенция
Човекът, който продава книги, е ценен колкото онзи, който ги пише. Затова решихме да зададем пет въпроса на най-дългогодишните служители в „Хеликон“, да ви представим лицата им и тяхното усещане за професията на книжаря.
Ваня Хинкова е управител на „Хеликон-Русе“ и ако можеше, би живяла в книжарницата. Там, през 2014 г. тя получава заедно с Любина Йорданова номинация за престижната национална награда „Христо Г. Данов“ в категория „Представяне на българска книга“. Ваня е нестихващ вулкан от идеи, който ври, кипи и съпреживява всеки миг от работата си. Онези, които е увлякла в своята страст към четеното, се връщат за още книги, убедени, че във всяка препоръка, този човек е вложил цялото си същество. Ето защо сме склонни да й се доверим.
Откога работите в „Хеликон” и как попаднахте тук?
Би трябвало да кажа „съвсем случайно“, но дълбоко в себе си вярвам, че няма нищо случайно в живота на човека и той върви по пътя, който му е орисан. Преди 9 години, в разгара на лятото, ми се обади непознат мъжки глас, който ми съобщи, че „Хеликон“ отваря врати в Русе и аз съм препоръчана като човек, подходящ за работа с книги. Попита ме желая ли да се срещнем и да поговорим. Желаех, много даже желаех, но по това време работех за друга голяма компания и поради постоянна заетост в нея се разминах на два пъти с така мечтаното интервю. Обаче, именно защото няма нищо случайно, в крайна сметка срещата се осъществи и ето, вече 9 прекрасни години, аз все още съм тук, между книгите и хората. Щастлива!
Професията на книжаря за Вас е…
Американският журналист, романист и поет Кристофър Морли казва: Когато продавате на човека книга, вие не му продаватe 300 грама хартия, мастило и лепило – вие му продавате съвършено нов живот. Любов и дружба, и хумор, и кораби в морето през нощта – небето и земята в една книга, истинска книга. Прегръщам тази мисъл с цялото си сърце и съм я приела за свое професионално верую. Книжарят е едновременно много неща: той е мост между книгите и хората; някой, който е способен да променя светове посредством писаното слово; той е вдъхновител и мечтател; но най-вече е благословен човек, ако наистина обича това, което прави!
Ако изведнъж книгите изчезнат, с какво бихте се занимавали?
Пак с книги. Аз наистина обичам много думите и безусловно вярвам в силата им да променят. Ако не мога да ги чета, ще ги пиша, за да има какво да четат другите хора. Винаги съм харесвала идеята на Бредбъри от „451 по Фаренхайт“ за това как всеки човек е една книга. Ще напиша много книги, в които хората да се намират и които да им напомнят, че има и други светове, освен техния собствен.
Какви са впечатленията ви от младото поколение книжари?
Книжарите сме като камъните – важно е да попаднем на точното място в точното време с точните хора. Разбира се, и в нашата професия, като във всяка друга, има хора, които не са си на мястото. С времето го разбират и си тръгват. Но по природа съм оптимист и вярвам в светлото бъдеще на книжарниците и книжарите. Дължи се до голяма степен на чудесните млади хора, с които работя. Техният несекващ ентусиазъм и желанието им да имат всички книги на света – това е толкова мотивиращо и зареждащо. Казваш си: „Ето, той върви по моите стъпки. Дано стигне по-напред от мен!“. И когато това се случи, знаеш, че си получил най-голямата награда за един учител-книжар.
Препоръчайте ни последната интересна книга, която прочетохте.
Отговарям веднага, без да се замислям дори – Джулиан Барнс, „Единствената история“. Обожавам как пише този изкусен хроникьор на човешкото сърце. И го препоръчвам с две ръце! Не (само) защото е носител на награда „Мен Букър“ и е един от най-четените съвременни англоезични автори. А защото историите, които разказва, остават да живеят в теб дълго след като си затворил и последната страница. Така стана с мен и тази му книга. Всеки от нас има една-единствена история, която предопределя целия му останал живот (независимо колко дълъг, кратък, щастлив или самотен може да бъде той). Барнс може и да не ви даде непременно отговорите, които търсите, но ще ви помогне да си зададете единствения въпрос, който има значение в крайна сметка: Кое бихте предпочели: да обичате повече и да страдате повече, или да обичате по-малко и да страдате по-малко? Според него това е единственият истински въпрос. Приятно четене!
