Лира Литературно-рекламна Агенция
Йоанна Йосифова, „Хеликон-Съборна“
„Невърмур“ е изключително сладка, макар че, отначало изобщо не мислех така.
Книжката хич не започва невинно – с мрачното погребение на прокълнатата дъщеря на кмета. Пфу, и това ми било детска книга! Но все пак реших да продължа и след предговора.
Е, разбрахме вече, кмета си има дъщеря – Мориган Врана. От малка тя знае, че е прокълната и хората около нея, особено семейството й, не спират да й го натякват, без да се церемонят. Гледат я пренебрежително, обвиняват я, че изобщо се е родила, приписват й всевъзможни беди и нещастия, сякаш тя ги е направила, само защото е родена в Срединощ и е Прокълната, с главно “П”. Дори собственият й баща отказва да плаща повече за образованието й, понеже, хем учителите бързо се отказват и бягат от нея ( нали е Прокълната), хем щом е родена на Срединощ, значи ще умре тогава (случва веднъж на 12 години). Не и тази година обаче.
В плановете на кмета един ден се вмъкват Наддаванията (на края на учебната година се събират ученици от различни училища и получават предложения от ментори или покровители, да продължат обучението си при тях), той води дъщеря си там и това променя всичко. Нашата Мог получава 4 предложения, което, първо – никой не е предполагал, второ – никога преди не се е случвало. Но същата вечер часовникът бие за Срединощ… И докато всички очакват кончината на госпожица Врана, стават невероятни неща.
Спокойно бих сравнила „Невърмур“ с “Хари Потър” и „Алиса в страната на Чудесата”, две любими детски класики. Малката Мог преминава през 4 изпитания, от които зависи животът й. Буквално. Запознава се със суперкотката Фенестра, с още много мили хора, с още деца съревнователи, които искат като нея да намерят своето място в Чудното Общество.
За Джесика Таунсенд – авторката на Невърмур, сигурно е било предизвикателство да създаде книгата – писала я е в продължение на 11 години, докато е учила в Лондон, този град именно я вдъхновява да започне, а по-късно и родната й Австралия. Но въпреки това, тя се е справила чудесно. След прочита останах очарована, още повече щом научих, че се очаква и продължение! Е, надявам се втората част да не отнеме 11 години. Защото моя милост няма търпение!
