Човекът, който продава книги, е ценен колкото онзи, който ги пише. Затова решихме да зададем пет въпроса на най-дългогодишните служители в „Хеликон“, да ви представим лицата им и тяхното усещане за професията на книжаря.
Силвия Тодорова работи в Логистичния център в кв. Казичене. Тя е от онези бойци на тихия фронт в склада на „Хеликон“, които събират и подреждат книгите така, че клиент, поръчал си книга в Русе, да не я търси в Благоевград. За целта, всичко което се иска, работливата Силвия носи отвътре − бързина, чувство за ред и за хумор, заедно с отзивчивост към колегите. Най-хубавото, както се казва, е невидимо за очите, но ето другото, без много приказки.
Откога работите в „Хеликон” и как попаднахте тук?
Попаднах тук чрез обява в Jobs.bg. Работила съм и на други места, но винаги исках да работя с книги. Затова, когато видях обявата, не се колебах. Изпратих си CV-то и след 2 дни на 01.11.2006г. вече бях част от екипа на „Хеликон”.
Професията на книгоразпространителя за Вас е…
Удоволствие!
Ако изведнъж книгите изчезнат, с какво бихте се занимавали?
С цветя. Чувствам се добре сред природата. Затова, ако няма книги (какъв тъжен свят) и имам възможност, бих работила в градински център.
Какви са впечатленията ви от младото поколение в бранша?
Не се отнася за всички, разбира се, и няма как да бъде иначе, но сред колегите ми има чудесни млади хора. Знаещи, можещи, четящи, усмихнати, ориентирани и винаги готови да научат още нещо.
Препоръчайте ни последната интересна книга, която прочетохте.
Не последната, а книга, която прочетох преди време и дълго ще помня − „Устоите на земята” на Кен Фолет. Исторически роман с действие от 12 век, за построяването на една катедрала. Той описва борбата между църковната и светската власт, изпълнен е с любов, омраза, динамика, хора с дребни подли душички, но и хора с големи мечти и несломим дух.