Начало / Читатели / Читателски дневник: Знаменитости споделят любимите си книги от 2016 (част 5)

Читателски дневник: Знаменитости споделят любимите си книги от 2016 (част 5)

2016 г. измина преди почти месец, но книжният спомен за нея ще остане. В. „Ню Йорк Таймс“ попита различни знаменитости – писатели, актьори, спортисти, музиканти и журналисти, за книгите, които са ги впечатлили през изминалата година.

Предлагаме ви последната порция от техните отговори:

STL2145TOIBIN_300446kКолм Тойбин

За първи път от повече от 20 години през 2016 г. пътувах до Израел и Западния Бряг. Отидох, за да напиша глава от книгата си, посветена на 50-ата годишнина от Шестдневната война. За да се подготвя, прочетох „My Promised Land“ на Ари Шавит, която ми даде усещане за комплексността на израелското културно наследство, блестящите мемоари на Амос Оз „История за любов и мрак“, както и „The Poetry of Yehuda Amichai“, която представя чудото на превръщането на иврита в писмен език. За по-бързо въвеждане в случващото се бих препоръчал „The Way to the Spring“ на Бен Еренрих, която улавя ужасяващите страдания на палестинците. Прочетох и две книги на ирландската ветеранка в пътешествията Дервла Мърфи – „A Month by the Sea: Encounters in Gaza” и „Between River and Sea: Encounters in Israel and Palestine“, както и две на безстрашната израелска журналистка Амира Хас – „Drinking the Sea at Gaza” и „Reporting From Ramallah”, както и дълбоко шокиращото издание с разкази на еврейски войници от окупираните територии „Our Harsh Logic: Israeli Soldiers’ Testimonies From the Occupied Territories, 2000-2010”. За по-дългосрочна перспектива бих препоръчал брилянтната „Jerusalem: The Biography“ на Саймън Монтифиори. Върнах се назад с „The Yellow Wind“ на Давид Гросман, публикувана през 1988 г., която представя тежкото положение на палестинците, прочетох и романа му „To the End of the Land“, която пък е една от най-вдъхновяващите книги, която съм чел в последните десет години. Докато бях в Рамала се запознах с палестниския писател Райя Шехадех, чиито творби преди това не познавах.

Книгите му, в това число „Strangers in the House” и „When the Birds Stopped Singing”, бяха откритие за мен с живия, ироничен и меланхоличен тон и с мъдростта си.

IsaacsonWalter._V164348457_Уолтър Айзъксън

За следващата си книга се потопих в тетрадката на Леонардо да Винчи. Естествено, това четиво носи радост, която неминуемо произтича от науката и изобретенията. Открих същата тема и в историческия роман на Греъм Мур „The Last Days of Night“, посветен на комерсиализацията на електричеството и електрическата крушка и включващ Едисън, Уестингхаус, Тесла. 80-те години на 19 век са период на вълнуващи нови открития в света на технологиите и Мур разкрива какво сме наследили благодарение на любовта към науката. Това е ера, много напомняща за времето на Леонардо, а и на нашето. Друга моя любима книга от 2016 г. е „Heroes of the Frontier“ на Дейв Егърс. Винаги съм обичал книги за пътешествия, независимо дали с кораб, лодка или просто по пътя. Те изкарват на показ дълбокото ни желание да се срещнем със света, да се движим напред, да избягаме, но и да се борим за нови територии. В тази своя книга Егърс използва пътешествието, за да изследва задълбочено семейството, междуличностните динамики и пътя, по който намираме себе си.

1DAFEF94-5ADE-4E97-A6FD-720CE791ECC4_mw1024_mh1024_sФрансис Фукуяма

Като следствие от избирането на Тръмп за президент се зарових в книги за бялата работническа класа в САЩ. Преди кампанията бях чел „Coming Apart: The State of White America” на Чарлз Мъри и „Our Kids: The American Dream in Crisis“ на Робърт Пътнам. И двете разглеждат факта, че загубата на работни места заради слабата икономика е само част от проблема, има много по-дълбоки социални и културни разломи. През 2016 г. Никълъс Ебърстът публикува кратката и изпълнена с факти книга „Men Without Work: America’s Invisible Crisis“ („Безработните: Невидимата криза на Америка“), която разкрива, че през последните две поколения двойно се увеличава делът на неработещите мъже за сметка на мъжете, които стоят в къщи, гледат телевизия, играят видео игри и ги издържат половинките им. „The Politics of Resentment: Rural Consciousness in Wisconsin and the Rise of Scott Walker” на Катлин Крамър проследява разлома между градовете и селската провинция – фактор, който оказа решаващо влияние при избора на Тръмп. Политолозите Мариса Абрахано и Золтан Ахнал разглеждат как миграцията формира самосъзнанието на бялата част от населението и как влияе на изборните резултати в „White Backlash: Immigration, Race, and American Politics“. Не на последно място, в „Hillbilly Elegy: A Memoir of a Family and Culture in Crisis” Джей Ди Вейнс разкрива как икономическият и културният срив са двете страни на една и съща трагична монета.

qGnSwsBRМария Попова (един от най-популярните блогъри в сферата на изкуството и литературата, автор на в. „Ню Йорк Таймс“)

През 2016 г. излезе „A Rap on Race” на Джеймс Болдуин и Маргарет Мийд – прекрасен позабравен разговор за раса, пол, идентичност и преживяванията на мигранта. Книгата доказа отрезвяващата си актуалност с дълбочината и нюансираността си, на които едва ли сме способни днес. Тези титани на интелекта задават въпроси, които продължават да ни вълнуват.

Джеймс Глик обединява наука и философия в „Time Travel“ – увлекателно литературно разследване защо толкова се притесняваме от неспирния ход на времето и как да се справим с този натиск. Книгата носи нотка на особена острота в момент, в който политическата машина се опитва да създаде илюзия за статична стабилност, опирайки се на прогреса.

„Cry, Heart, but Never Break” е необичайна датска илюстрирана книжка за загубата и живота, която третира деликатната тема за смъртта с финес и чувствителност. Това, което се оформя, е напомняне, че има светлина в отдаването на тъгата.

Нехудожествената „The View From the Cheap Seats“ на Нийл Геймън си струваше чакането. С доказания си синтез от мъдрост и остроумие, Геймън разглежда от демокрация през порнография до причините да четем.

В последните седмици на годината се върнах към „Hope in the Dark” на Ребека Солнит — светъл манифест на един от най-лиричните автори на нашето време.

Короната на литературната година принадлежи на „Black Hole Blues“ на космополитната писателка Жана Левин – история за продължили цял век опити да се чуят звуците на космоса чрез гравитационните вълни, описани за първи път от Айнщайн. Точно като песен на Ленард Коен, в която текстът се ражда от мелодията и хармонизира с поетичната виртуозност, изящната проза на Левин използва научния триумф на космическия саундтрак, за да разкаже по-голямата история на човешкия дух, на неговите удивителни сила и слабост.

Прочетете още

bookshelves

15 книги, благодарение на които ще знаете абсолютно всичко

Книгите имат тази способност – да се превръщат в наш пътеводител за нещата от живота. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *