Начало / Автори / Започнеш ли да мислиш за миналото, значи вече нямаш бъдеще

Започнеш ли да мислиш за миналото, значи вече нямаш бъдеще

ORIGINAL-somerset_maugham-01На 25 януари 1874 г. в Париж, Франция е роден един от най-известните английски писатели и драматурзи на ХХ век – Уилям Съмърсет Моъм. Авторът на  „Души в окови“ и  „Луна и грош“, на „Човекът, който имаше съвест“ и „Равносметката“ живя особен, но страстен живот и остави незабравими прозаични и театрални творби, изпълнени с много човещина и житейски прозрения. Имената на литературната сцена се сменят, нови светила засенчват старите, додето и те на свой ред биват изтласкани към мрака на кулисите. Ала автори като Моъм надживяват мирската суета и продължават да вълнуват сърцата ни със своята наблюдателност, остроумие и мъдрост. И да ни вдъхновяват да бъдем себе си.

w-somerset-maugham-cap-ferrat

 

 

– Знаете ли, от всички работи има само една-единствена, която не бих искал да върша – рече той.
– Коя е тя? – попитах аз.
– Божията, в деня на Страшния съд – каза Гейз.

– О, боже – въздъхна тя, – винаги едно и също! Ако искаш един мъж да се отнася добре с теб, дръж се с него като с последния боклук; ако се отнасяш с него човешки, ще ти извади душата.

Лицемерието е най-трудният и изморителен порок от всички, на които човек се поддава. Той изисква постоянна бдителност и рядка целеустременост.

Човек не е това, което иска да бъде, а това, което не може да не бъде.

Не е вярно, че страданието облагородява човека – понякога това се отдава на щастието. Страданието в повечето случаи прави човека дребнав и отмъстителен.

Да познаваш миналото си е достатъчно неприятно; да познаваш още и бъдещето, би било просто непоносимо.

Нищо не остава без последствия. Хвърлете един камък във водата – и вече с нещо сте променили вселената.

Винаги ме е удивлявало защо хората се стремят толкова към запознанство с известни личности. Престижът, който завоювате, след като съобщите на своите приятели, че познавате някои от тях, доказва единствено това, че самият вие сте твърде маловажен.

Почти всички хора обичат да говорят за себе си и им пречи само обстоятелството, че другите не искат да ги слушат.

Единственото разумно нещо е да приемеш доброто у хората и да си търпелив към недостатъците им.

Следвай наклонностите си, без да забравяш, че зад ъгъла стои полицай.

Смелите думи, които изглеждат толкова нови на този, който ги произнася, са били изговаряни вече стотици пъти, и то с почти същата интонация.

Странно нещо е животът. Ако откажеш да приемеш друго, освен най-доброто, много често го получаваш.

Хората повече от всичко обичат да слагат етикети, което веднъж завинаги ги освобождава от необходимостта да мислят.

На света няма нищо по-лесно от това да понесеш чуждите несгоди.

Мисля, че Бог или е вътре в мен, или никъде.

Само една жена знае на какво е способна друга жена.

Когато човек не е до теб, ти го идеализираш. Разстоянието изостря чувствата, но когато го видиш отново, се учудваш какво си намирал в него.

Две неща оправдават човешкото съществуване – любовта и изкуството.

Жената привлича един мъж, разчитайки на чара си, и го задържа до себе си, разчитайки на неговите пороци.

Само мъж, който уважава жената, може да се раздели с нея, без да я унижава.

В любовта винаги единият обича, а другият позволява да бъде обичан.

Можеш да обичаш една жена много силно и все пак да не мечтаеш да изживееш целия си живот с нея.

Без сам да го разбира, той придоби най-прекрасния навик на света – навика да чете; не подозираше, че е намерил най-сигурното убежище срещу всички злини; вярно, не знаеше и това, че така създава за себе си измислен свят, в сравнение с който истинският свят може да му донесе само жестоки разочарования.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *