Лира Литературно-рекламна Агенция
Почти пет века животът и творчеството на Леонардо да Винчи са обект на възхищение, клюки и конспирации. На български излиза най-новата му биография, плод на задълбочените проучвания на Уолтър Айзъксън − автор на биографиите на Стив Джобс, Айнщайн, Кисинджър и Бенджамин Франклин.
За разлика от много биографи Айзъксън никога не се съсредоточава единствено върху сухите факти и формалната хронология на събитията. Той търси връзките, подводните течения, процесите, които влияят върху съдбата на човека и го превръщат в гениален учен, в креативен гений, или в случая на да Винчи – и двете.
Хиляди страници от изумителните лични дневници на Леонардо, свидетелства от съвременници и десетки нови открития — това са основите, върху които стъпва Уолтър Айзъксън, за да пресъздаде историята на един от най-великите и всеобхватни гении.
Леонардо да Винчи прави дисекции на човешки лица, чертае мускулите, които задвижват устните, и след това рисува усмивката на „Мона Лиза“. Изучава оптика, изследва начина, по който се отразяват слънчевите лъчи, и създава изумителна игра на перспективата в „Тайната вечеря“. Невероятната му способност да комбинира изкуството и науката ражда един от вечните символи на новаторското мислене – Витрувианския човек, вписан в кръг и в квадрат.
„От всички книги за Леонардо, които съм чел, тази ни помага да си изградим най-пълна представа за него като човек и да разберем колко специален е бил всъщност. Той успява да си обясни почти всичко, което се е знаело на планетата ни по онова време. Това се дължи отчасти на ограниченото научно знание тогава, отчасти на високия му коефициент на интелигентност, но най-вече на неговото ненаситно любопитство към всяка област от естествените науки и човешките достижения. Леонардо изследва в педантични подробности всичко – от начина, по който тече водата и се издига димът, до мускулите, които използваме, когато се усмихваме“, казва Бил Гейтс, притежател на един от оцелелите бележника на Леонардо – „Кодекс Лестър“, който съдържа 71 страници, посветени основно на Леонардовите проучвания по геология и хидравлика, и е подробно представен в книгата на Айзъксън.
В по-ранните биографии на Леонардо, писани от хора, възхитени от неговото изкуството, талантът му често се представя като необичаен дар или се усеща осъдителност, че безразборното му любопитство към природата и нейните закони, непостоянното му внимание и липсата на концентрация са по-скоро пречка пред гения му, че изобретенията и математиката са ограбили времето, в което е можел да създаде още картини, още шедьоври.
Биографията, написана от Айзъксън, е ценна именно с това, че първо, не разглежда Леонардо само като художник, или само като изобретател, а се опитва да обхване необхватните му интереси и постижения. И второ, успява да представи и онези особености на Леонардовия характер, които го отдалечават от образа на идеалния учен, и то така, че заради тях геният му става още по-вдъхновяващ.
„Великолепната биография на Леонардо да Винчи е като пътуване през живота и творчеството на едно от най-необикновените човешки същества на всички времена в компанията на най-завладяващия, информиран и проницателен екскурзовод“, пише за книгата Дейвид Маккълоу.
Още преди излизането на „Леонардо да Винчи“ (изд. „Софтпрес“) на пазара филмовите права са откупени от Paramount за седемцифрена сума след ожесточен търг между няколко холивудски компании. В основата на сделката стои друг Леонардо − носителят на „Оскар“ Леонардо ди Каприо, кръстен именно на великия художник. Книгата на Айзъксън ще бъде адаптирана от Джон Логан („Геният“, „Авиаторът“ и „Изобретението на Хюго“).
