Лира Литературно-рекламна Агенция
Родена е преди 90 години
„Библиотеката ми е архив на моите копнежи“, казва веднъж нюйоркчанката, която притежава таланта да навлиза в същността на нещата с помощта на думите. Посвещава живота си именно на това – проникновена критика и анализ на изкуството. Пише и проза – във върхово за нея постижение се превръща историческият роман „В Америка“. Точно за него получава и Националната награда за книга на САЩ. Тече 2000-а година, скоро Зонтаг ще установи, че има проблеми и след четири години левкемията ще прекъсне жизнения ѝ път.
В качеството си на критик именно тя е първата, която започва да пише сериозно за поп културата и да въвежда критерии по отношение на нея. Всъщност цял живот събаря изкуствено издигнати прегради. Показателно е, че живее дълги години с фотографката Ани Лейбовиц. Романтичната им история е подплатена от една от най-важните книги, създадени от Зонтаг – „За фотографията“.
Значението на Сюзан Зонтаг за изкуството в съвременния свят подсказва и Бенджамин Мозер, който описва живота ѝ на цели 800 страници. Книгата му „Зонтаг: Нейният живот и творчество” печели и „Пулицър“. Точно Мозер нарича писателката „последната голяма американска литературна звезда”.
И наистина, трудно е да създаваш сложни книги, които са всичко друго, но не и еднодневки, а в същото време да си знаменитост, към която прожекторите непрекъснато са насочени. А именно това е животът на Сюзан Зонтаг. Съществена роля за това има и Ани Лейбовиц, която създава много снимки, превръщащи любовта на живота ѝ в икона.
Смелост е думата, която характеризира най-добре Сюзан Зонтаг. От една страна, смело изявява възгледите си за култура и изкуство – дори когато мнението ѝ е непопулярно; от друга, смело се движи в тон със злободневното. Затова не пропуска възможността да пътува до Виетнам в разгара на военните действия там. Прави същото и при разпада на Югославия – дори организира представление на “В очакване на Годо“ в Сараево, докато градът е под обсада.
Собствена позиция заема и след атентата на 11 септември 2001-а в Ню Йорк. Критикува президента Буш и опитва да намери точните причини, довели до трагедията – според нея част от истината може да е в опасността, която някои виждат в една разрастваща се империя на име САЩ.
„Да обичаш боли, то е все едно да дадеш доброволно да смъкнат кожата ти и в същото време да си наясно, че другият може да си тръгне с нея всеки момент, без да се върне повече.”
Животът ѝ е съставен от безброй есета, статии, коментари и книги, но освен всичко това тя е любвеобилен човек, който търси и иска топлината. „Да обичаш боли – признава, – то е все едно да дадеш доброволно да смъкнат кожата ти и в същото време да си наясно, че другият може да си тръгне с нея всеки момент, без да се върне повече.”
Точно ранимостта и страстите в душата на Сюзан Зонтаг отварят взора ѝ към изкуството по един непознат дотогава начин. Във всички нейни текстове си личи, че тя обича думите, че хубавото изкуство я вдъхновява. Обожава Достоевски, харесва рок музиката, но в същото време ненавижда халтурата.
Приема работата на критик като възможност да погледне отблизо една творба и да посочи силните ѝ страни, които може би останалите не виждат. Затова и есетата на Сюзан не съдържат просто емоция – те са докрай прецизни и носят висок интелектуален заряд. Вместо да разделя видяното на добро и лошо, тя търси скритото и дълбокото, което се крие под повърхността. И още нещо важно – във всеки текст на Зонтаг си личи как тя напряга умствения си капацитет, мисли в движение и достига заедно с читателя до изводи, които може би са били неподозирани.
Веруюто ѝ е, че културата има за задача да изостря сетивата ни, а не да ни успокоява и да служи за почивка. Когато човек е в киното или в някоя галерия, смята тя, видяното трябва да го свързва още повече със случващото се в живота. Така ще разбираме повече от действителността, ще я чувстваме по-добре, а и ще откриваме собственото си място във всичко по-лесно.
В това е и гениалната простота на създаденото от потомката на еврейски емигранти – заживели от 19. век в САЩ. Родена в първия месец на 1933-а, Малката Сюзан нямала приятели, но пък имала книгите. Още на 15 вече учи в Бъркли, а Изкуство завършва в Чикаго. Веднъж фризьорка в Хонулулу ѝ предложила да боядиса цялата ѝ коса в черно, като остави само няколко сиви кичура. Така се родила иконата на нейния външен вид, характерен до днес. За иконата-писател, философ и общественик са се погрижили книгите ѝ. И то по такъв начин, че и 90 години след рождението ѝ нейната звезда свети. С всяка написана от Сюзан Зонтаг дума.
