Лира Литературно-рекламна Агенция
В книгата си „Българите. Социологически погледи (ИК „Изток-Запад“) проф. Петър-Емил Митев прави точен анализ на историческия път, който изминахме през последните петдесет години.
Актуализирани са фундаменталните въпроси, поставени от основателя на българската социология Иван Хаджийски: Откъде тръгваме? Какъв път сме изминали? Докъде сме стигнали? Накъде отиваме? Разгледани са проблемите пред българската социология по време на прехода, българската бедност, българската религиозност, българската толерантност, българската диаспора и балканските реалности, българският оптимизъм пред европейските и глобалните предизвикателства. И друг основен мотив: как чрез промените, свързани с младежта ни, трябва да разберем обществото, в което живеем… По-голяма част от тези великолепни текстове за първи път получават достъп до широката аудитория.
Това четиво ни помага, както пише проф. Митев „Да се погледнем в социологическото огледало и да се видим sine ira et studio“(без гняв и пристрастие). Изследванията са резултат на широко и интензивно международно сътрудничество, работа с научни организации и социологически агенции в България. След „Българите“ се предвижда да излязат още: „Преходът: политологически ракурси“, „Революция и реформа: идеологически аспекти“, „Човекът във времето: персонални фрагменти“…
Корицата е дело на Пламен Вълчев.
Проф. Петър-Емил Митев, доктор на философските науки, е дългогодишен преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, понастоящем ръководител на Института по социология „Иван Хаджийски“. Взема участие в емпиричните социологически проучвания в България от тяхното възстановяване през 60-те години на ХХ век до наши дни. Един от учредителите на първата университетска специалност „Социология“. Председател на Българската социологическа асоциация (1991/95; 1997/99). Работи в областта на социологията на младежта, етносоциологията, социология на религията, социология на бедността, обща теория и история на социологията.
ОТКЪС от „Глобализация и евроинтеграция: двойното предизвикателство“
(Доклад, представен на научната конференция „Глобализация, евроинтеграция и устойчиво развитие“. София, 14 декември 2004г.)
Глобализацията е типичен пример за начина, по който една модна дума се банализира обраства с разнородни интерпретации и асоциации, мутира и в крайна сметка става един от идолите на площада, ако използваме знаменитата класификация на Френсис Бейкън (Бейкън:1967,63-65). Ако на нас ни е необходима по-ясна представа за самите себе си и за света, в който живеем и искаме да заемем ново място, това не би могло да стане без в една или друга степен да противостоим на идолите – на пещерата, на площада, на театъра. В света на идолите е явно, че „Макдоналдс“ е верига, на която можеш да попаднеш и близо до джунглата на Амазония, и до вечните ледове на Арктика. Скрито остава, че се глобализира пренасянето на принципите на бързото хранене в различни сфери на обществения живот – феномен, наречен „макдоналдизация на обществото“ (Ritzer: 1996).
Не се правят нужните разграничения: между глобализирането като процес и глобалността като ефект; между глобализацията като обективна закономерност и като управляема дейност; между глобализацията като действителност и като поле на алтернативни възможности; между глобализацията като историческа тенденция, фиксирана от Маркс в обобщението „местно ограничените индивиди се сменят от световноисторически, емпирично универсални индивиди“ (Маркс:2013,201) и като характеристика на последните 15 години; между глобализацията като интернационализация и като американизация. По повод на последния пункт: често отъждествяването на глобализацията с предимствата, които носи на най-развитата страна, мотивират разглеждането на европеизацията като алтернатива на глобализма. Нещата стоят по-различно. С мястото, което придобива в ЕС, България не се отдалечава, а се приближава към глобалния свят, става част от един от основните фактори, които ще влияят върху формите, темповете и резултатите от глобализацията.
В нашата политическа и медийна практика така и не беше дадена българска интерпретация на принципа „мисли глобално, действай локално“. Той не придоби популярност. Според мен – поради бремето на провинциализма, което продължава да тежи на нашето национално и индивидуално съзнание. За редовия българин в глобалния свят актьорите са Джордж У.Буш, Тони Блеър, Владимир Путин… е, и някой китаец, ама кой беше последният. Ако му обясниш, че като хвърли една пластмасова бутилка в планината, става участник в глобален процес на взаимодействие, че става отрицателен герой в същата пиеса, той ще помисли, че или му се подиграваш, или не си добре със здравето. Замърсяването на природата – това са замърсяванията на великите икономически сили, нещо вън и над нас, което можем само да коментираме, но не засяга нашето собствено действие; ние сме малки хора в малка страна.
Европа опосредява нашето отношение към глобалния свят. От една страна, смекчава неблагоприятни ефекти на глобализирането, а от друга страна, най-малкото като възможност, усилва нашето участие. И заедно с това – нашата отговорност.
