Лира Литературно-рекламна Агенция
Раждат се преди повече от 110 години
Промишлената революция тогава прави печатарството лесно и достъпно – така вестниците се превръщат в модата на деня. Постепенно, наред с информацията, по страниците им започват да се появяват и забавни игри или ребуси – например американското списание „Сейнт Никълас“ пуска във всеки свой брой по една страница с гатанки за децата, в които умишлено се пропускат думи, та малките читатели да ги попълват. Годината е 1873-а.
Първото подобие на кръстословица се появява през 1890-а
Това се случва в италианско издание – „Ил Секоло Илустрато дела Доменика“. За техен истински рожден ден обаче се смята едва 1913-а, когато „Ню Йорк Уърлд“ публикува буквена мрежа, измислена от редактора Артър Уин. Точно тя е вписана и в Световните рекорди на „Гинес“ като първа в света.
Американците се влюбват в ребусите, които започват да излизат в пресата, така че преди около век вече са популярни и книгите, които съдържат единствено кръстословици. Първата е с логото на „Саймън и Шустър“, като към всеки екземпляр имало и безплатен молив. Интересът изненадал издателите, които допечатали цели 100 хиляди екземпляра.
Пренебрегвани и обичани
Престижният „Ню Йорк Таймс“ пък гледал на кръстословиците като на примитивно забавление – редакторите склоняват да добавят нещо такова на страниците на вестника едва по времето на Втората световна война. Постепенно обаче се превръщат в истинска легенда – те са сред най-трудните, като сложността им расте с всеки ден от седмицата.
Най-популярните кръстословици стават онези, които съдържат описание, вписано в самите полета – наричат ги шведски. Появяват се през 1954-а в Svenska Dagbladet. Първоначално дори липсват текст, а малки картинки пояснявали търсената дума.
Дигиталната епоха първоначално спомага да се развие софтуер и за съставянето, и за решаването на кръстословици. Много са и електронните речници в помощ на любителите на този вид забавление. Така или иначе обаче с изчезването на печатните издания разпространението на кръстословици се ограничи – пък и функцията им да запълват свободното време беше отнета от мобилните устройства, които предлагат много по-разнообразни занимания.
Кръстословиците обаче остават легенда
Те са и незаменима част от аналоговата епоха, в която поставят и немалко любопитни рекорди. Сред най-известните автори на кръстословици например е Роджър Скуайърс, който живее в Шропшър, Великобритания. Също според Световните рекорди на „Гинес“ той е съставил общо 77 854 кръстословици. Търсените в тях думи са над 2 млн. Публикуват ги издания от общо 32 страни по света. Скуайърс дори успява да включи в една своя кръстословица и селото с най-дълго име в света – Ланвайрпулгуингилгогеръхуърндробуллантисильогогогох.
Най-голямата кръстословица пък е японска – през 2016 г. от фирма „Николи“ публикуват в чест на 35-ата си годишнина кръстословица, голяма 12 кв. м, като в нея има общо почти 245 хил. квадратчета за попълване
