Начало / Читатели / Отворените пори на поезията

Отворените пори на поезията

За поетичната книга „от небето до земята” на Силвия Чолева.

 Нели ЛИШКОВСКА

Бях с нагласата да чета стиховете на Силвия Чолева по начина, по който тя е посочила още в самото заглавие. По вертикала, отгоре надолу. Бях готова да се спускам от сияйните висини към дълбоката преизподня, към тайните на подсъзнанието и да стигам до мрачните селения на пустотата.

След затварянето на последната страница, мога да кажа само – не вярвайте на поетите, драги читатели.

Това се оказа умело скроена заблуда. Защото цялата поетична книга е изградена върху точно обратното движение. Мисълта тръгва от „Разпети петък” и стига до „p. s.”. От страданието до пречистването. От болката до оздравяването. От агонията на тялото до тишината на душевната хармония.

За да разбере читателят в края на пътя, че край няма. Или може би има, но ти никога няма да стигнеш до него („така и не стигам до там” – „Глоса”)

Ще се фокусирам върху един момент, който ми се струва важен и който напомняше за себе си от всеки един стих, докато четях тази книга.

Синестезия.

Обединението в едно цяло, или по-скоро смесването на сетивни усещания. От научна гледна точка такова смесване на сетива се получава, когато дразненето на един сетивен орган предизвиква паралелни усещания, характерни за друг/и сетивни органи.

Синестезията се проявява под формата на различни феномени, регистрирани от медицината. Един от тях е цветният слух, най-често срещан при музикантите. Те усещат цвета на отделни ноти или цели звукови диапазони.

…шумът става по-оглушителен

внезапната светлина на изхода

заслепява

ту бърз ту бавен

влакът напредва…

„стихотворение наум…”

Обратният феномен е наречен звукова синестезия. Състояние, при което зрителни образи раждат определени звуци в мозъка.

…слушам думите да се изпаряват

от стихотворенията…

„наблюдател”

Но без паузи не може да има и звукове:

…чак тогава разбрах

паузите между думите ти

дългите паузи за какво са били…

„Малина мълчи”

При вкусовата синестезия определени изображения, допир, думи, звуци създават паралелни вкусови усещания.

...в миризмата им в шума

в колите трамваите автобусите…

„кой е този град”

Причините за това явление се крие в сложното устройство на човешкия мозък. Участъците в него, отговарящи за обработката на сигналите от различните сетивни органи, общуват помежду си чрез мрежа от невронни връзки. Когато подобно общуване стане прекалено тясно, възниква и смесването на сетивата.

…да продължим да го понасяме

с ерозията

с всички тези белези

от вятър вода слънце студ…

„какво да правим с тялото”

И още:

…и така може да се живее

на студено

на тъмно

на гладно…

„така”

В самата зора на изучаването на този феномен, синестезията се е смятала за психическо разстройство, тъй като  често тя възниква и е силно изразена при поражения на мозъка от различна природа – травми, заболявания и пр.

…животът има различни задачи

от смъртта…

„има такива градове”

Последните изследвания обаче доказват, че това явление може да се разглежда като нов, следващ и по-висш етап от еволюцията на човешкия мозък. При този феномен информацията, получена от един сетивен орган се разпростира и върху другите сетива , и фактически се обработва на всички нива. По този начин картината на реалността се доизгражда, надгражда. Околният свят става по-ясен и разбираем. Единен.

…познатото възпроизвежда опипом

припомняне на телесността…

„надвесен над мен”

Или тук:

…до отворените пори на пръстта…

„времето се разваля”

Името, което дадох за себе си на новата книга на Силвия Чолева беше поетическа синестезия. Съвкупността от човешките сетивни възприятия тук са превърнати в цяла поетическа вселена, която разкрива пред читателя и себе си, и самия него. Понякога – рязко и изненадващо, с неочакваност и без обяснения. Понякога – постепенно и плавно, усмихвайки се и галейки душата.

Тайната на тази поетическа синестезия е не просто в съчетанието на телесни усещания и тяхното „обличане” в стихотворна форма. В същността си то представлява предаване на емоционални и мисловни конструкции в един и от един по-висш порядък. Онзи, който държи една много светла посока. Посоката от земята до небето.

„от небето до земята”  тук

Прочетете още

3

Георги Гаврилов: Писането се нуждае първо от истина

Поетът представи най-новата си книга „Сините часове“ в търговищкия Хеликон Роден е през 1991 г. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.