Лира Литературно-рекламна Агенция
Мережковски и Ролан излизат в поредицата „Световна класика”, която получи наградата „Златен лъв“ 2015 за издателски проект с най-голяма обществена значимост.
Непревеждани досега книги на нобеловия лауреат Ромен Ролан и руския писател Дмитрий Мережковски ще се появят на български през януари в поредицата „Световна класика” на изд. „Персей“.
Преди броени дни тази поредица получи наградата „Златен лъв“ 2015 на АБК за издателски проект с най-голяма обществена значимост. Отличието се дава за книга или поредица от книги, които разглеждат важни за обществото проблеми и са предизвикали широк медиен интерес. Наградата бе определена от журналистите, наблюдаващи българското книгоиздаване. А експертното жури от специалисти в книжния сектор даде награда „Златен лъв“ на „Българският буквар“ за изд. „Просвета“.
„Наградата е особено ценна за нас заради две неща – заяви Пламен Тотев, управител на ИК „Персей“. – Едното е, че се присъжда от журналистите в медиите, а в тяхно лице ние винаги сме имали подкрепа и истински я оценяваме. Второто нещо е, че наградата е за поредицата, която ми е особено скъпа – „Световна класика“. В нея излязоха най-вече непревеждани досега произведения, които на мен ми липсваха като читател още по онова време, когато в гимназията, с книга под чина, четена скришом в часовете, изчетох всичко преведено дотогава.“
Само през миналата година в „Световна класика“ на „Персей“ се появиха значими шедьоври като „Мелницата“ на нобелиста Карл Гелеруп, „Джон Шърман“ на Йейтс, „Госпожа Мари Грубе“ на Якобсен, „Мияу“ и „Марианела“ на Перес Галдос, „Бари Линдън“ на Текери, „Север и Юг“ на Гаскел, „Наопаки“ на Юисманс и др.
През януари в авторитетната поредица ще излезе за пръв път в превод на български романът „Пиер и Люс“ на нобеловия лауреат Ромен Ролан, един автор, неиздаван у нас близо три десетилетия. С изданието ще бъде отбелязана 150-годишнината от рождението на писателя. Големият руски модернист Дмитрий Мережковски пък ще бъде представен с „Любовта е по-силна от смъртта”, неговите т. нар. „италиански новели“, които са в стилистиката на най-доброто от Бокачо и Чосър.
