Лира Литературно-рекламна Агенция
Трудно може да си представим родната поезия без нея
Поетесата почина на 81 – наследството ѝ обаче е повече от богато. Публикува още от края на 60-те на миналия век. Сред последните е например „Тънка книжка”. За „Малко стихотворения” през 1998-а получава наградата на Сдружението на българските писатели. Един от стиховете се казва „Не е обяснение” – и е всъщност нещо като кредо на поетесата за поезията:
Не е обяснение стихотворението
Нито в любов
Сняг вали пред прозореца
Трупа тишина
Стихотворението ще мине оттам
когато не гледам.
Наградите на Екатерина Йосифова всъщност са много. Има и за цялостно творчество, пък и няколко годишни награди от Съюза на българските писатели. През 1982-а получава и ордена „Кирил и Методий”. Окичена е и с Орфеевия венец – наградата за съвременна родна поезия. Значението ѝ на съвременната ни литературна сцена подчертава и научна конференция от 2010-а, озаглавена „Екатерина Йосифова в българската култура и литература”.
Дузина стихосбирки и няколко книги за деца – това ни оставя сега… Но е натоварено с необикновен смисъл, с фин начин на изразяване, който отвежда далеч отвъд тривиалната ни и загрубяваща все повече действителност. Затова и сега поетесата е поредната отиваща си от живота ни „бяла” лястовица. А към теб, към нас се обръща с няколко реда в „Човеко” – публикувано в стихосбирката „Къща в полето”.
И кой кого попита, и кой за теб прие
да свърже жаден дух със жадно битие?
Чия игра студена през тебе продължава –
отвъд началото ти, след края на забравата?
Каква надежда страшна ти дава тая сила
по пътя, който не природата е отредила?
Родената в Кюстендил поетеса завършва руска филология. Работи като учител и драматург. Стиховете й са превеждани и издавани и в много страни по света. Десетки години е от най-ярките ни поетични пера
