Лира Литературно-рекламна Агенция
Човекът, който продава книги, е ценен колкото онзи, който ги пише. Затова решихме да зададем пет въпроса на най-дългогодишните служители в „Хеликон“, да ви представим лицата им и тяхното усещане за професията на книжаря.
Елена Алексиева е човекът-книжарница. Освен старши книжар в „Хеликон-Бургас“, „Мама Ели“ е буквално герой-ветеран, оцелял в достойната и нелека битка с променящия се пазар у нас. И като такъв приема всяка книга за лична кауза. Падне ли й някое заглавие на сърцето, тя е в състояние да му продаде тиража, открие ли добър български автор, тогава се разгръща по всички фронтове. Елена Алексиева си тежи на мястото, затова я познава цялата книжна гилдия, а ако някой случайно не й е приятел, веднага ще се убеди, колко много е пропуснал.
Откога работите в „Хеликон“ и как попаднахте тук?
В Хеликон Бургас съм от 1999 г., влязох с есенното слънцестоене на 21 септември.
Като всички хубави неща и това стана случайно – видях обява във вестник. Като се замисля, трябваше и мъж да си потърся така. Защото се оказа, че когато става дума за голямата книжарска любов, тя просто се случва и няма значение дали си препоръчан, дали познаваш някого, дали си подготвен предварително. От любовта не можах да избягам – започнах веднага като книжар и догодина ще закръгля 20 години все на едно място. А всеки ден ми е вълнуващ, сякаш е пръв.
Професията на книжаря за Вас е..
Ние сме свещениците на книгите. Посредниците между литературата и хората, пресечната точка. Свещенослужители в храма-книжарница. И се храним с щастливи очи – ако събереш правилната книга и правилния човек, значи е имало смисъл от теб днес.
Бих готвила с любов за деца, внуци, любими приятели , щях да точа тънките кори за баница като баба ми Елена, да пържа перфектните бухти като мама Бистра, докато те се усмихват.
Домашна, топла кухня, с аромат на ванилия и канела, на босилек и чесън, която те прави малък, обичан и добър човек.
Какви са впечатленията ви от младото поколение книжари?
В книжарството няма възраст. Тук всички сме древни, защото сме пропити от книги. Е, има повече или по-малко луди, само по това се различаваме. Иначе всички се учим от другите. А младите хора по принцип май се усмихват по-често.
Препоръчайте ни последната интересна книга, която прочетохте.
Последното ми книжно откритие са чудесните разкази на Йорданка Белева от сборника „Кедер“. Посочи ми ги Милена Ташева, а после писателят Георги Томов довърши вербовката (това си струва да се подчертае, защото е голяма рядкост – съвременен мъж писател да признае, че е почитател на съвременна жена писател)
А иначе тези разкази са истинско малко чудо, думите ѝ – светли и богати, отмиват тъгата, лекуват и пречистват, връщат спомените от тежки моменти, но го правят с много обич и изящно словесно майсторство, правят ни бели и добри. Тази книга препоръчвам на всички мъдри читатели.
Благодаря за препоръката на сборника на Йорданка Белева. Успях да открия един неин разказ, който много ми хареса, така че със сигурност ще си купя книгата.
Става въпрос за „Семеен портрет на чернозема“, който е публикуван във „Факел“.
Някак подсъзнателно страня от Нарине Абгарян, както от повечето неща, които усилено се рекламират, но може би това, че Елена Алексиева се е снимала с нейна книга не е случайно и все пак трябва да ѝ обърна внимание. Притеснява ме обаче, че всички силно положителни отзиви за нейните книги на които съм попадал, са писани все от жени.