Иван ГОЛЕВ Не че не мога. Мога, разбира се. Но не искам. За кво ми е? Да почне един нездрав интерес към мен – интервюта, сутрешни блокове, вечерни матинета, турнета из страната. Да ме питат и разпитват какъв съм, що съм, как пиша – седнал или клекнал, кво мисля за …
Прочетете още »Майстора и Мангарита
Иван ГОЛЕВ Имаше една приказка: мъж, ако не е ходил в казармата, и жена, ако не е раждала, нищо не знаят. Бих добавил: а двамата заедно – ако не са правили ремонт на баня. Та решихме и ние да ремонтираме нашата. Чакахме майстора половин година да ни вмъкне в претоварения …
Прочетете още »Книгата като пожарогасител
Иван ГОЛЕВ Наскоро един клип от охранителна камера разсмя фейсбук. Някакъв дришльо слиза на бензиностанция от кола с пернишка регистрация с цигара в ръка. Шапката с козирката наобратно, гащите му на торба, сякаш е с памперс, движи се плавно като във вода – един вид, що ви не таковам мамата …
Прочетете още »Сто години ВОСРамота
Иван ГОЛЕВ Животът е изтъкан от парадокси. Един от тях е, че с времето познатите ни неща се увеличават, а познатите ни хора намаляват. Самотата все повече ни завладява и неусетно се озоваваме в свят от непознати, в който все по-често трябва да се обясняваме. Сякаш сме виновни за нещо. …
Прочетете още »За мирното съвместно съществуване
Иван ГОЛЕВ Колежката ми Люси си затърси жилище. Това, в което живее сега, недалеч от Женския пазар, вече не ставало, защото на метри от къщата започнал строеж на нов блок – шум, мръсотия и огромна дупка за основите, която зеела застрашително и – току-виж – бум!… Поровила из мрежата и …
Прочетете още »Благодарности
Иван ГОЛЕВ Късна вечер е. Излапвам последните редове от романа, въздъхвам със съжаление, че е свършил и като малка утеха, за да не е раздялата съвсем рязка, надничам в списъка с благодарностите. Имената там са ми съвършено непознати, но за него, автора на бестселъри, очевидно са много важни. Той благодари …
Прочетете още »Срокове на годност
Иван ГОЛЕВ Тия дни имах път край Стоматологичния факултет на Медицинска академия в София. Отпред стои една будка, откъдето си купувах книжки със судоку. Я да си купя нова, рекох си, че сегашната е на привършване, а как иначе да убивам времето, което е безсмъртно, най-малкото в сравнение с нас, …
Прочетете още »За празниците, празнотата и големия праз
Иван ГОЛЕВ От стотиците празници, които годишно отбелязваме, най-много харесвам Деня на числото Пи. Макар населението масово да смята, че Пи се състои от 3 и 14, ние с вас знаем, че то е безкрайно. Та е чудесно, че едно такова огромно число, което скромно се е примирило да бъде …
Прочетете още »Търкай, народе, ега цъфнеш!
Иван ГОЛЕВ Моя близка, която има вземане-даване с деца, ми каза, че познава осмокласници, при това бледолики, които не могат да четат. Е, не съвсем – есемесите ги разчитат. Но виж, да седнат да четат от книга, еле пък гладко – това е непосилна задача за тях. Инак са си …
Прочетете още »Оти ручахме жабетата?
Иван ГОЛЕВ Бях наивно дете. От поколението, което вярваше, че бебетата ги носят щъркелите и че каквото и да се случва, юнакът винаги ще отсече главите на страшната ламя. Светът бе уютен и сигурен – не на последно място и заради книгите, които четях. В тях доброто винаги побеждаваше, а …
Прочетете още »