Начало / Автори / Защо не пиша бестселъри

Защо не пиша бестселъри

photodune-3325527Иван ГОЛЕВ

Не че не мога. Мога, разбира се. Но не искам. За кво ми е? Да почне един нездрав интерес към мен – интервюта, сутрешни блокове, вечерни матинета, турнета из страната. Да ме питат и разпитват какъв съм, що съм, как пиша – седнал или клекнал, кво мисля за гей браковете и глобалното затопляне. Разни недоклатени тетки да ме гледат с обожание и да ме разпъват на кръст с въпроси за любовта и нейните производни. Бял ден няма да видя, ще ме разпознават навсякъде – кой къде ме срещне, ще се обръща след мен и ще гледа чисти ли са ми обувките и не ми ли е разпран джобът отзад. Ще си викат – глей го тоя, пише бестселъри, а облякан като клошар.

Ще ми звънят непознати фенки и ще искат да пием кафе, ще ме канят от разни фондации да им ходя на мероприятията, ще ме прелъстяват с коктейли и соарета да ме показват като маймуна на мастити бизнесмени и пищни дами, напористи кинаджии ще искат да пишем сценарии, за да се изявяват на мой гръб. Ръката ми ще хване тендовагинит да раздавам автографи на куцо и сакато, а лицевите ми нерви ще са вечно възпалени от широки и сърдечни усмивки. Как пък не!

От стотиците партии ще гледат да ме прикоткат към себе си, за да им стана лице и да им лъскам имиджа. Ще почнат да ми дават награди, ще ми окачват медали, ордени. Аз да не съм коза да ми връзват хлопки на шията! И да трябва да им се отблагодарявам после в писанията си.

Остави това, ами 99 % от колегите ми ще почнат да ме гледат мръсно, да има как – в капка вода ще ме удавят. И току виж се намери някоя очилата пача и вземе да се чуди в някой сайт: защо например героят и героинята ми на 88-а страница са дибидюс голи, а на 89-а той пъха ръка под тениската ù. Или че главният герой до средата на романа се казва Милко и е на 40 години, а след това – Минчо и е на 30.

Кво ме е.е! Милко, Минчо, все в гъ.. ! Била чела внимателно. Алоу, това да не ти е разписанието на влаковете, че да го четеш внимателно! Това е художествена творба, полет на фантазията, джаз, облечен в думи, постмодернизъм и парадоксизъм… Ама иди обяснявай!

Кво си ми е хубаво тук, в миманса! Кютай си в навалицата и анонимността! Вместо да има непрекъснат глад за книгите ми и печатниците да не смогват да ги отпечатват, при мен те винаги са в наличност. В гардероба, под бюрото ми, под столовете, под леглото – винаги има купища пакети, запазени в найлона от влага и други климатични въздействия. Тия под леглото дори ги усещам телесно, щото на места ми надигат матрака. И уж са с меки корици, а леко ми убиват. Ама първо, полезно е да се спи на твърдо, и второ, à някой в тъмното се опита да ми свие пакет или два (за кво ли са му?), веднага ще го усетя и ще го хвана за гръцмуля.

А я да си представим, че започне война. И врагът вземе, че бомбардира всички книжарници и складове, дето се съхраняват бестселърите. Изведнъж страната ще се окаже без всякаква литература. Кво прайм ся? Как кво, тогава се появявам аз с моите непокътнати запаси и населението е осигурено откъм насъщно четиво. Трябва да се мисли социално отговорно, не само да си чешем егото и суетата! И баба знае да продава бестселъри в мирно време, когато икономиката цъфти. А кво ще прайм като ни връхлети разрухата – за това никой не мисли.

Откъдето и да го подхвана – все шибана работа. Ич ми не трябва! Щото сега съм от мнозинството – като мен, както казах, са 99 % от събратята ми. Друго си е в компания да оплюваш тия, помазаните, да знаеш, че сте цяла армия. Няма нищо по-сгряващо сърцето от солидарността, от усещането на рамо до себе си. Човекът е колективно животно и много страда, ако живее в самотата на неразбирането и уникалността.

Тъй че, има да ча-а-кате да ви напиша бестселър! Не ви се урежда въпросът, сори!

Айде ЧНГ!

 

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

Крис гласува

Иван ГОЛЕВ Наскоро пак отидохме до зоокъта „Алис” в пернишкото село Лесковец. С баба му …