Начало / Автори / За празниците, празнотата и големия праз

За празниците, празнотата и големия праз

c4b60ccbae7ab9a00f957ec16c66cd4aИван ГОЛЕВ

От стотиците празници, които годишно отбелязваме, най-много харесвам Деня на числото Пи. Макар населението масово да смята, че Пи се състои от 3 и 14, ние с вас знаем, че то е безкрайно. Та е чудесно, че едно такова огромно число, което скромно се е примирило да бъде познато само с първите си три цифри, е почетено с ден. Около него, така да се каже, се върти всичко. Тъй че празникът е най-малкото, което му дължим. Да си ни живо и здраво, Пи!
Много си падам и по Деня на врабчето. Милите дребни птички! Бай Йордан нали казва, че те – това сме ние. Само че китайците не мислеха така. Помня как по време на културната им революция милиони техни селяни нагазваха в нивите, клякаха в житото и щом ято врабчета се опиташе да кацне и клъвне зрънца, се изправяха като стена и започваха да думкат с барабани. Тук – дум-дум, сто метра по-нататък – пак, додето на малките пернати душички сърчицата им не издържаха и тупваха в краката на барабанчиците с кръв по човчиците. Ето така китайските ни братя си пазеха реколтата. Сега разбирате ли на какво дължат днешния си възход?
Наскоро ги броихме. Не знам колко излязоха, но е ясно, че бая са намалели, милите. Врабчетата, не китайците. И то при положение, че сред тях има и испански. Как се извъртя животът само, а! Българите – в Испания, врабчетата им – тук. Но нищо, венсеремос, поздравяваме и тях!
А какво да кажем за Дните на прегръдката, целувката, котката? Също е прекрасно, че ги има – кой не обича да го прегърнат, целунат или да му помъркат в ухото. Вярно, изпадам в леко противоречие – хем съм за врабчетата, хем за котките. Е!… Добре все пак, че двете дати ги дели повече от месец, инак не се знае какво би сторила на птичките някоя здраво запразнила котка.
Още стотици празници разсейват работния ни ентусиазъм ден след ден и според Съюза на работодателите сериозно понижават производителността на труда. Кое по-първо да отбележиш, за чие здраве да се чукнеш? Тъй че е нормално Денят на славянските просветители вече да не е това, което беше. В детството ми, потрепервайки от утринния хлад в късите си панталонки и полички, поемахме шумно по платната на улиците със знаменца в ръце. А по тротоарите, с новите си дрехи, крачеха бащите и майките ни. Днес и едно кафе пред телевизора върши същата работа.
Ай стига с тия букви, бе, стига с това писане и четене, чувам гласове от тълпата. Смятане му е майката, смятане! Десет, сто, хиляда и така нататък… Това е истината – питайте някой милиардер. Но и милионер ще ви каже същото. А вие – четете, та четете „По дигата”, пардон, „Под игото”! Защо? Да се окьоравим ли, да тръгнем всички с цайси ли? Четене! Големият праз!
Та ми е малко празно, казвам ви, наближи ли 24 май. Възроденият народ някак се сакъни да стане и да тръгне към светлите бъднини. За кво му е, нали си е възроден. Току виж издигне предложение: както в Деня на труда не се работи, в Деня на буквите да не се чете. Не че в другите… Какво пък, да ни е жив и здрав и той! Друг народ си нямаме – добър, лош, наш си е. Като не иска да стиска дръжката на знаменце, нека на празника размахва стрък праз. Този внушителен и напорист зеленчук хем звучи по-екологично, хем определено е по-здравословен, бъкан е с витамини и минерали. А как ще пребъдем, ако не сме здрави?

Прочетете още

boyan_dhaulagiri_3_0

Гордея се с теб, Бояне!

Иван ГОЛЕВ Много народ се изказа и писа за теб, та един повече или по-малко …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *