Лира Литературно-рекламна Агенция
Иван ГОЛЕВ
Моя близка, която има вземане-даване с деца, ми каза, че познава осмокласници, при това бледолики, които не могат да четат. Е, не съвсем – есемесите ги разчитат. Но виж, да седнат да четат от книга, еле пък гладко – това е непосилна задача за тях.
Инак са си супер – избарани, натокани, с гримче, татуировка, телефон, дето се маже. Като истински са. Само дето притежават тази интересна особеност, която не че е толкова важна, но все пак – съществува.
Не е нужно да съм Хари Бош, за да навържа какво е станало. Гарантирам, че подобна добродетел не е останала скрита за учителите им. За родителите пò го вярвам, щото те са си свършили работата, снесли са ги. Но учителите изкъсо са следели как тези светли млади умове са се ерудирали пред очите им клас след клас. Вярно, не са посмели да предотвратят настъпилото, щото са инструктирани да не безпокоят младежта, инак – ще се скитат гладни. Не са ги натирили да пасат патки, дори показалец не са размахали над главите им. Ама и да бяха – ония и на полето са щели ще крачат и да мажат телефоните, додето патките крякат.
Да са живи и здрави шепата математически юначета, дето ни прославят по света. А пълчищата останали, които, като свърши циркът, проточили шии от лимузините въодушевено броят до 12?
Всички са в тоя цирк – и директорите, и инспекторатите, и чиновниците в министерството им, воглаве с министъра им. Голямо важно! На тях не им дреме, че всеки мързеливец или държавен служител може да си купи диплома за завършено образование, та туй ли. Дай им само да проронят по някоя сълза от заслуженото признание, като им връчат китките на 24 май. Да ти стопят сърцето!
Под прозорците на майка ми, като изключим най-студените зимни месеци, учениците от близката гимназия „Джон Атанасов” са си спретнали клуб на открито. Първо отскочат до гимназията, да ги видят, че са там, или да теглят майната на някой учител, а после с бирите, картите и цигарите кукват под джамовете на мама. Питайте я какво си крещят тези утрешни джоновци, интелектуалната еманация на нацията ни. Ще ви настръхнат косите. Затова мама не се чуди, като види по телевизията, че някой ученик някъде напсувал учителка из славната ни родина. Или я попитал иска ли да я изчука. Чувала го е на живо.
Българското образование е образувание. Злокачествено, него не го лови ни химио-, ни лъчетерапия, камо ли реформа. То ще продължава да произвежда развлечени, напушени и впиянчени ловки преписвачи, които ще направят най-добре като утре се махнат оттук. Други държави да се ползват от квалификацията и ерудицията им. Освен ако не решат да покупонясват пет-шест години в Студентски град и после да се влеят в политическата класа. В това ще са силни, гаранция.
Сега, когато пиша тези редове, изборите още предстоят. Когато ги четете, ще са минали. Спечелилите най-много проценти „спасители на отечеството” ще се обявят за победители, другите след тях – също, чак до последния, тъй че за пореден път всички ще сме победили и най-вече – демоКРАДИята. Простака ще го познаеш по това, че има отговор на всички въпроси. Та измежду средите на тия Поразяващи усти ще се пръкне и новият образователен министър. Който ще продължи започнатото нищо.
От две години някакви папагали непрекъснато питат КОЙ. И аз питам: кой ще образова това все пò дрънчащо на кухо население? Ще ви кажа кой – ниКОЙ. Защото то самото не го иска.
То иска на националните празници да хукне към Гърция, за да яде калмари на корем, а тук да слуша чалга, да му плащат като на европеец, додето в работно време, на компютъра, реди пасианси или храни кокошки във ферми. Отиде ли пък в супера или бензиностанцията, заобикаляйки издалеч книжарницата, да си купи няколко талона на късмета и да търка в неусвест.
Ама не би ли могло вместо това да попрочете някоя умна книга, да си понапъне мозъка, да вдене малко? Че от какъв зор! То е измислило поговорката: „Аз акъл не ща, ти пари ми дай!”
Докато търка картончето, боята се набива под ноктите му и току някой милозлив важен европеец, като ги види, си рече: от тежък труд е. И ето го поредния транш – щом не иска акъл, а пари, bitte!
За да може после новата (или старата) Баш Поразяваща уста да се заудря в гърдите: ако не бях аз, бунаци, щяхте да гледате европейските пари през крив макарон!
