Начало / Автори / Книгата като пожарогасител

Книгата като пожарогасител

o-TSIGARO-facebookИван ГОЛЕВ

Наскоро един клип от охранителна камера разсмя фейсбук. Някакъв дришльо слиза на бензиностанция от кола с пернишка регистрация с цигара в ръка. Шапката с козирката наобратно, гащите му на торба, сякаш е с памперс, движи се плавно като във вода – един вид, що ви не таковам мамата на всичките. От физиономията му се вижда, че някой изпод камерата му говори нещо, но отворкото се прави на луд. След малко се появява служител с работно облекло, отива до колонката, откопчава пожарогасителя и прави него и колата на бербат.
Смя-ях! После от новините (които вкупом яхнаха тая история, щото са като папагали, развряка ли се един, врякват всичките) научаваме, че служителят го предупреждавал, но дришльото се почесал отзад. Така ли?! Хряс! – и всичко е в бял облак. Реакциите на публиката  са рядко единодушни: боклук, гей, наркоман и прочие хубавини. Така де! Нека се прави на мъжкар пред пиклите, не пред бензоколонките.
Това, че колата е пернишка, всъщност няма значение. То цяла България вече перничаса. Влезте в телевизора, в мрежата, където ви е най-сгодно – наглост и простотия до шия. Да фане човек един пожарогасител и да подпука мазни депутати, лъскави олигарси, речовити партийни функционери, инатливи кметове, та до последния местен феодал и квартален простак. Нека цъфнат целите в бяло – ама не от чистота, а от гасителен прах. Да мигат на парцали като клоуни, каквито всъщност са си.
Де да можехме да опрашим и испанската полиция в Каталуния, и Ким Чен Ун, и всичко по света, що се пали без мярка! Както и цялата Ислямска държава. Щото хич не ни се ще да фръкнем във въздуха ей така, заради кефа на някого.
Понеже сме по идеите, хрумва ни обаче и друга опция. Тия горните, че са нискочели и нищо не са чели – такива са. Тогава що не вземем да ги попросветим. Вместо да ги цапаме с прах тип АBC, да почнем да им подаряваме по някоя респектираща (и възпираща) книга. Като скункса на „Господарите на ефира“. Народен избраник извършил нещо подсъдно – дарява му се публично „Престъпление и наказание”. Друг се изказал неподготвен по телевизията – връчва му се „Идиот”. На тия, дето дремят в парламента и никога не вземат думата, им се раздава по списък по една „Мъртви души”. На шефовете от електрификацията и топлофикацията се дава „Под игото”. А пък „Клетниците” може да си подаряваме взаимно всички ние останалите.
Ще каже някой – стига с това миролюбие и овчедушие, нищо няма да вдянат от нашия жест. Добре, може да го направим по-хард. Любо Козарев от „Изток-Запад” издаде едни книги с дървени корици. Подсещаме го да издаде изброените заглавия с чугунени такива. И ако някой, заслужил вниманието ни, откаже да приеме книгата, щото не обичал да чете – луп! по главата. Няма да четеш ли? Пенчо такъв!
Спор няма, четене му е майката. Дали на книги или на осъдителни присъди е подробност. А и зад решетките, чуваме, доста се четяло. Е защо тогава тия, дето са за там, да не вземат да четат повечко преди това, та ега ги избегнат.
Уви, явно и съдебната система не вярва много в изправителния характер на четенето. Щото тя най-големите айдуци, дето най-много трябва да се поправят, нàй не ги праща в тези уютни читални. Как да стане тогава? Май ще си действаме по вече изпитания начин – с пожарогасителя.
Чухме, че на доблестния човек, напръскал дришльото, шефовете му подарили led-телевизор. Това хубаво. Ама по тоя телевизор той какво ще гледа – пак тия наглите, простите, с обърнатите назад козирки, дето не само искат, но и таковат мамата на всички. Те са там, вътре, и не спират да си пушат цигарите насред бензина и пропан-бутана, тоест – обществото. Ще думне ли накрая или няма да думне?
„That is the question“, както е казано в един друг, също респектиращ литературен текст.

Прочетете още

3791946-948dd10dbe64edbf

Срокове на годност

Иван ГОЛЕВ Тия дни имах път край Стоматологичния факултет на Медицинска академия в София. Отпред …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *