От десетилетия читателите повтарят „Книгите са по-добри от филмите” при всяка кино адаптация. Много са примерите, които водят до подобна реакция – от „Зов за завръщане” през „Аз съм легенда” до „Пътеводител на галактическия стопаджия”. А кинаджиите правя все същите грешки – променят локациите, за да спестят пари, не разгръщат …
Прочетете още »Лошо е да си с някого, който не те прави щастлив
Любина ЙОРДАНОВА, Хеликон Русе В „Каже ли ти някой „Ти ме допълваш“, бягай!” обичаната от всички Упи забавлява в едно различно аплоа. По лек, прям и здравомислещ начин тя говори за брака, предбрачните договори, секса, любовта, приятелството, семейството и всъщност какво наистина е същественото в тези взаимоотношения. Шегите ѝ, нейната …
Прочетете още »Усещане за особена тишина
Ралица МАРКОВА, Хеликон Витоша Минаха няколко месеца, откакто прочетох последната страница на романа „Гениалната приятелка“ от Елена Феранте, но сякаш беше преди минута. Трябваше ми време да разбера кое точно ме кара да се връщам непрестанно към този свят. Разбира се, една от причините е работата със словото (и на …
Прочетете още »Париж е отделен жанр в литературата
Най-романтичният му символ се появява преди по-малко от 130 години Първоначално е замислен с патриотични цели. После пък се превръща в архитектурна гордост. А днес е като врата към това да се сбъдне любовта… Айфеловата кула е герой в безброй романи. Издига се още от корицата и на този – …
Прочетете още »„Хората, които са винаги с мен“
Нарине Абгарян е ново име в литературата, но вече се наложи успешно. Едва ли има човек, който да не е чул за „Три ябълки паднаха от небето“. Романът „Хората, които са винаги с мен“ вади лични моменти от бита й в Армения – една от най-древните цивилизации в света, …
Прочетете още »Пътят на сбогуването
Мариана РАНГЕЛОВА, Хеликон Славейков Никога преди не бях чела Бакман. (Признавам си греха, без да ме заплашвате.) И дълбоко съжалявам за тази грешка. Много пъти в книжарницата са ми препоръчвали книгите му – не само колежки, но и самите клиенти – с думите, че Бакман е велик писател. Но виждайки …
Прочетете още »Школата на „Космополитън” ражда силни писатели
Попадне ли веднъж човек в някое от така наречените женски списания, просто научава и две, и двеста, както казваме ние, българите… Най-силните им години бяха през 90-те на миналия век, но и до ден-днешен държат високо стандарта си. Ненапразно са десетки сериалите, филмите, пък и книгите, в които се сблъскваме …
Прочетете още »За щастието като право на избор
Юлия ПЕТКОВА Кое е по-важно за човек в служба на правосъдието – да хване виновник или да защити невинна? Странно нещо са спомените − някои хора се хранят с тях, сякаш съществуването им ги отдалечава от смъртта; други ги загърбват, за да дишат свободно през времето, което им остава. Агата, …
Прочетете още »Мост между живота и смъртта
Любина ЙОРДАНОВА, Хеликон Русе Във „Франки Фърбо” писателят Уилям Уортън разказва една нереална история, която може да разбереш само ако повярваш в нейната достоверност. Кой е Франки Фърбо? А Уилям Уайли? А Вилхем? Кое е истина и кое измислица? Дали това, в което си вярвал цял живот и изведнъж се …
Прочетете още »Калуня – втори прочит
Николай ФЕНЕРСКИ Кои книги чете човек по два и повече пъти? Само големите, другите не. Една книга може да бъде прочетена само веднъж с много мъка или само веднъж без запъвания или само веднъж с лекота и интерес. Но когато се чете втори път, това е признак за изключителност. Като …
Прочетете още »