Ралица МАРКОВА
Обичам м-р Гуин! Обичам го, защото страда от същата апатия, болест на духа, изхабеност или изнуреност, „burnout“или личностна изхабеност, така типични за хората в края на предишния век и в началото на настоящия.
Обичам м-р Гуин, защото успява да убие егото си на създател (творец), да разруши отношението на читателите към себе си и да обърне взора си към уморения състезателен кон, който току-що е изхвърлил жокея и се връща обратно да види поразиите си и другите ездитни, които не са имали подобна смелост и чиито сърца още живеят с надеждата, че ще стигнат до финала първи.
Обичам м-р Гуин, защото си дава време да помисли защо това му се случва, да помързелува, ако щете да вегетира, за да си даде време да настрои себе си към света, да даде време на света да се пренастрои на неговата вълнА.
Обичам м-р Гуин, защото има смелостта да обели таланта и призванието си на писател, да отлюспи суетата от живота си и да се върне към изконните доброта и уважение, така присъщи на всяка нормална личност настроена да наблюдава.
Обичам м-р Гуин, защото в новото си амплоа не си дава титлата на автор, на портретист, а на копист.(Ако напишете „портрет“ в интернет, ще видите какво означава тази дума и ще разберете, че смисълът й задължително включва лично отношение и впечатление на автора; авторова гледна точка).
Обичам м-р Гуин, защото успява да разруши фабулата и сюжета на личния си разказ не като камикадзе – с куршуми и смърт до самозабрава – а с финес на словото и философско внимание към детайла. Затова осигурява на субектите си не музика и не светлина, а просто шумов и светлинен фон.
Обичам м-р Гуин, защото, в резултат на неговото старание, моделите му, по-точно субектите му, се оголват (и в преносен смисъл) и позволяват да бъдат „копирани“ и по този начин да защитят титлата му на „копист“.
Обичам м-р Гуин, защото в нито един момент от разказа си не дава рецепта за лично удовлетворение или професионаленуспех, а просто дарява надежда, че отношението, уважението и обичта към света се връщатнапълно заслужени към личността. Какво по-голямо щастие има на света?!
Обичате ли м-р Гуин?!