Вук Караджич – сърбинът, който показа българския език на европейците

Отбелязваме рождението на един велик реформатор

На 7 ноември 1787 г. е роден човекът, който стандартизира сръбската кирилица и изгражда сръбския книжовен език. Ярка личност от южнославянското Възраждане, за страните от бивша Югославия „той е това, което Цицерон за латините“, според думите на един хърватски лексикограф. Защото всичко, което после политиците можаха да разделят и съсипят, отначало Караджич беше обединил чрез езика. Благодарение именно на неговия принцип «пиши као што говориш, а читај као што је написано» ние се разбираме без преводач със западните ни съседи. Той е сред инициаторите на Виенския книжовен договор – историческо споразумение за единен литературен сърбохърватски език, въз основа на познатите по онова време народни говори в Сръбско и Хъраватско, Босна и Херцеговина. Какво общо имаме с това ли – много!

Вук Караджич е първият, който отразява съществуването на българския на езиковата карта на Европа през 1822 г. Дотогава никой от тамошните университети не е знаел за такъв език, нито български е бил изучаван. Наричан е просто „славянски“. Но се появява прочутият Вуков „Додатък“ – „Допълнение към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език“, който излиза във Виена, като приложение на вестника „Новине Србске“. Лавирайки между интересите на две империи – Руската и Австрийската, един голям книжовник е проправил пътя на България в науката. Повече за него четете в книгата „Вук Караджич за българите и европейската българистика“.

Текст: Людмила Еленкова

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от