На фокус
Начало / Интервюта / Светла Иванова за неуважението към езика: „Речта е отражение на манталитета“

Светла Иванова за неуважението към езика: „Речта е отражение на манталитета“

Да си спомним учителите на 24 май

436510647_976914737443054_1273408633831477127_n

Редактор или коректор, журналист или блогър – Светла има много лица, но общото между всички тях е именно последователността, с която защитава чистия български език. Даже може да се каже, упоритостта… Честно казано, самата тя пише остро и солено, думите ѝ по адрес на съгрешилите в полето на езика са като кабърчета, които после дълго бодат. Включваме я с удоволствие в нашите езикови разговори, защото Светла умее да вижда и красотата на езика, пък и накратко да обясни всичките ни проблеми.

От онлайн речника на БАН до неумението да пишем на роден език – за всичко това става дума в този иначе кратък разговор

БАН пусна речник на българския език онлайн, четем тези дни из сайтовете. Оптимистична ли е новината?

– Оптимистично щеше да е, ако онези, които формират езиковата среда, отваряха въпросния е-ресурс, за да направят справка кое как се пише и как се изговаря.

– Нуждае ли се езикът ни от специална регулация?

– От четвърт век не спирам да повтарям, че закон за езика е необходим – да натовари някого със задължението да формулира ясни правила (които да влязат и в учебниците); другиго – със задачата да следи за спазването им (в публичните изяви, не как си говорят бабите на пейката пред блока); всички нас – с отговорността да се отнасяме отговорно към този фин инструмент.

– Българинът или изкуственият интелект има по-голям проблем с нашия език?

AI все пак би могъл да бъде обучен. За българина не съм сигурна.

– Какво да правим с чуждиците? Изпуснахме им края – и сега какво?

– Трябва ли да прогоним от речта си „експозиция“, понеже има „изложба“? Да забраним „бодигард“, защото означава „телохранител“? „Опция“? „Офис“? Не, разбира се. Моята рецепта е простичка – чуждите думи с мярка, в адекватен граматичен облик и без семантични експерименти. Че стават едни смешки, проблеми се „адресират“, хора имат „експертизи“, не си е работа…

– Защо писането на български стана толкова неудобно и текстовете се изпъстриха с предадени на английски наименования?

– Защото „авторите“ на някои текстове, най-вече рекламни, не могат да си представят чуждото име, било то на човек, на река или на марка автомобил, в български „одежди“ – виждат го за първи път или пък то наистина се появява за първи път. А в този, втория случай се искат определени умения. Натрупвания. Смелост. Да го кажа по-простичко – чуйте как се произнася (има youtube, нали така), изпишете с буквите на Светите братя. Не е трудно.

– Съсредоточаваме се върху писането, но то не е ли всъщност огледало на говоренето… Например по медиите.

– Депутати сипят обиди от трибуната в Народното събрание. Политици ръсят опорки от екраните – и не само по време на предизборна кампания. Журналисти газят книжовни норми. Какво да ни е писането?

Не, сериозно – речта ни, писмена и устна, е отражение на манталитета, интелекта и душевността ни. Какъвто си – така говориш, така пишеш.

И обратното – онова, което изричаме, което чуваме, което четем, ни моделира. Човек и език е неразривна симбиоза.

Речта ни, писмена и устна, е отражение на манталитета, интелекта и душевността ни. Какъвто си – така говориш, така пишеш

– Какво изниква в главата ти, като се събудиш на 24 май?

– Учителите ми. От първите две светици, които държаха ръката ми, стиснала молива, до учителите ми в коректорската и редакторската професия. Благодарна съм им, но съм им и малко сърдита, че не ме предупредиха каква битка ме чака на полето на речта.

– Да си кажем нещо и за книги накрая – какво мина през ръцете (и главата) ти напоследък, препоръчай ни четиво!

– През очите – и ръцете! – ми напоследък минаха няколко трилъра (обичаме да откриваме автори на трилъри!), историята на най-прочутите мотори, изследване на корените на българите. И прочетох на един дъх „България за начинаещи“ на Веселина Седларска – става и за напреднали.

– Благодарим за разговора!

Интервю на Красимир Проданов
Снимка: архив на Светла Иванова

Прочетете още

441492843_970994241697548_3655934241837750549_n

Белгийският писател Барт Муярт: „Астрид Линдгрен е третата ми баба“

Авторът е мерило за качествено писане След седмица ще стане на 60 – често обаче …