Замисълът отпреди два века е революционен
„Буквар с различни поучения“, както е точното име, което му дава Петър Берон, се появява през 1824-а в Брашов. Нашият учен следва модел, който открива в гръцкия Еклогар. Самият той е по-скоро енциклопедист, широко скроена личност, която изследва природата, заедно с това е лекар, пък и милее за България.
Освен това е истински космополит – на практика живее в няколко европейски държави, често пътува до други. Научната му работа изпълва 30 тома, което го прави и един от най-сериозните учени на 19. век.
Идеята за буквара му хрумва в Брашов, където се оказва по неволя, подгонен от османските власти в Букурещ. Самата книга е изключително новаторска по отношение на педагогическия процес от онова време. „Буквар с различни поучения“ включва общо осем раздела, сред които азбука, молитви и съвети за добро възпитание на децата. Интересът сред българите е огромен – за първите 20 години след излизането си книгата претърпява шест издания. С голямо внимание се следят и следващите стъпки на автора.
Петър Берон гледа изключително сериозно на образованието и възпитанието. Според него основната им цел е да създадат свободна и творческа личност, която да умее да се справя самостоятелно с живота. Самият „Рибен буквар“ е само малка част от внушителното му дело. Той пише например книги на противопожарна тематика, събира славянската философия, създава натур-философски трудове. Най-мащабна е седемтонната „Панепистемия“, в която излагавъзгледите си за всички развити по онова време науки.
В масовото съзнание ученият присъства най-вече със своя „Буквар с различни поучения“
Много малко от тези книги всъщност са познати на читателя и изследователя днес – в масовото съзнание ученият присъства най-вече именно със своя „Буквар с различни поучения“. Дело на един изключително млад човек – при излизането на книгата Петър Берон е едва на 25, за основа са използвани бележките, които авторът прави, докато обучава децата на български търговец от Брашов. Към тях обаче добавя научна база, придобита от проучването на подобни издания за славянските езици от онова време. Така той придава форма на българския език, каквато на практика използваме и днес.
Прави впечатление изключителното разнообразие от теми и идеи по страниците на буквара. Общият стремеж на автора е да създаде помагало „по европски“, както се изразява самият той. Затова сигурно оценката на съвременниците му е категорична, като срещаме например мнение, че „които са го изучавали от кора до кора, минували вече за учени“, по думите на възрожденеца Петър Карапетров.
Всичко това е подчертано дебело и в предговора и предисловието на новото издание на „Буквар с различни поучения“ – излизащо за 200-годишнината от създаването му. „Крачка към съвременното българско гражданско образование“ го нарича доц. д-р Ива Трифонова, която предлага един модерен прочит на значението на буквара.
В наше време книгата се е сдобила и с емоционална – освен с интелектуалната си тежест, както си личи по юбилейното издание. Към автентичните текстове на Петър Берон в томчето са добавени и осъвременени текстове от д-р Лилия Илиева. Многобройни са и обясненията под линия. Така ставаме свидетели на раждането на самия буквар преди две столетия, осъвременяваме силата му.
Посланията на Петър Берон са повече от актуални и сега. Ето няколко доказателства…
Добри съвети от „Рибния буквар“ на Петър Берон
- Щото не щеш да ти струват другите, нито ти да го струваш на другите.
- Ако много хортуваш, много погрешки струваш.
- Ако излажеш един пат, не та веруват втори пат.
- По-добре приятел верен, а не – камен безценен.
- На големци да не се противиш и с болярци да не се скарваш.