Начало / Интервюта / Архитект Пламена Георгиева: Българското наследство от епохата на модернизма е изключително богато

Архитект Пламена Георгиева: Българското наследство от епохата на модернизма е изключително богато

Уникална книга на екип от седем архитекти

всички автори

„Архитектурни образи – България през втората половина на ХХ век“, Том I е дело на доц. д-р арх. Мария Давчева, доц. д-р арх. Стела Ташева, доц. д-р арх. Велина Панджарова, д-р арх. Радосвета Кирова-Делчева, д-р арх. Ива Стоянова, арх. Нина Толева-Новак и арх. Пламена Георгиева. Именно с нея говорим за това издание, което бе представено в „Хеликон Пловдив-Център“. То събира гледните точки на професионалисти за знакови архитектурни обекти в различни наши градове по време на социалзима. Книгата е издадена от „Мио Дизайн“ ООД – архитектурно студио, което е носител на много награди, ръководело е сп. „Архитектура“ от 2013 г. до 2019 г., има издадени научно-образователни книги и учебници, множество публикации и участия в тематични конференции и форуми.

Пламена Георгиева (1) (1)

-Пламена, за кого е предназначена тази книга и как е структурирана, виждам, че е и двуезична?

-„Архитектурни образи. България през втората половина на XX век“ представя редица родни примери от архитектурата на въпросния период. Това са сгради, които са ценни със своите качества, история и стойност за времето си. Изследването им не е строго научно, съответно и самият стил на книгата е достъпен за широката публика. Желанието ни като автори е тя да достигне до възможно най-много хора и да е интересно четиво не само за специалисти от сферата, но и за всеки, които се интересува от периода. Именно поради тази причина изданието е двуезично. Към момента изследваният период е актуална тема в чужбина, затова счетохме, че е необходимо книгата да е такава, за да може да достигне до хората, които имат интерес.
Разгледаните обекти в книгата са от различни краища на България и понеже обединяващата тема е средата, т.е. контекстът, а всеки един град има свой характерен ландшафт и уникални местни дадености, решихме, че най-подходящата структура е разделянето по райони. Също така по този начин читателят се ориентира по-лесно, като в началото на всяка глава е основният текст, а в края ù под формата на каталожна част е обособено накратко най-важното относно изследваните обекти.

-Пояснете за онези, които не са специалисти – кой период в историята на българската архитектура се нарича модернизъм?

-Модернизмът по света започва своето развитие в началото на XX век. Той се появява във всички изкуства – литература, музика, изобразително изкуство и тн. В европейската архитектура се асоциира най-вече с школата „Баухаус“, която е експериментална и е основана през 1919 г. Стилът се характеризира с изчистени геометрични обеми, ортогонални растери, лентовидни остъклявания, често конструкцията на сградата е изявена, без излишни декоративни елементи по фасадите. Неслучайно мотото е „Формата следва фунцията“.
За България модернизмът започва по-късно – едва през 30-те години и продължава до началото на 90-те. В страната ни архитектите следват общите идеи на течението, но развиват и характерни локални черти. Българското наследство от периода е изключително богато като примери и местният прочит среща различни интерпретации. Стилът се доразвива и дообогатява от родните ни архитекти, като във времето се изменя и прелива в други подстилове, най-разпознаваем от които може би е Брутализмът.
Модернизмът в България има много силна връзка с пластичното изкуство, което много често е неотменна част от самите сгради – видно както по фасадите, така и в някои от интериорните пространства на обществените сгради.
Българските архитекти, които са творили през този период, са били изключителни късметлии, защото те са имали възможността да създадат едни от най-значимите обществени сгради и комплекси в страна. Това е било огромно предизвикателство за тях и екипите, с които са работили съвместно. В някои от посочените примери в изданието са използвани иновативни за времето технологии, прилагани за първи път в България.
Колкото до самата дума „модернизъм“, специално през втората половина на XX век, тя е имала „западно“ звучене, затова в България се е считала за пропаганда. Политическата и емоционална натовареност на периода е голяма и отношението към това наследство все още е противоречиво.

-Върху какви обекти акцентирате в книгата, сякаш няма много жилищно строителство сред тях?

-Наследството от периода е голямо, като в този първи том се постарахме да обърнем внимание на по-непознати сгради. Обектите са от различен функционален характер – хотели, търговски центрове,  административни сгради, културни и научни центрове, монументи и култови сгради, но всъщност един голям раздел засяга панелните комплекси – по-специално ЖК „Тракия“ в гр. Пловдив. Говорейки за периода, няма как да подминем този съществен момент – панелното строителство, което най-често се реализира в жилищните сгради от периода. Това е една много голяма тема, за която може да се състави отделна книга. В случая настоящото издание акцентира върху сградите и тяхната връзка с околната среда, т.е. контекста, в който те попадат – средата, която ги оформя, както и средата и пространствата, които те оформят. Затова сме включили толкова функционално различни примери. Архитектите от периода са имали изключителен подход спрямо формирането на взаимовръзка между среда и сграда – нещо, което днес много рядко се случва поради ред причини. При голяма част от примерите в изданието, може да видите преливането между екстериор и интериорно пространство, което е постигнато – нещо, което е напълно логично и е прибавяло огромна добавена стойност за обектите. Връзката на сградите с природната среда има голям естетически и психологически ефект, особено при местата за обитаване – жилищни сгради, хотели, но също така и при обществените и административни сгради. Хората целенасочено са търсили близостта с природата – спомнете си само зелените площи между блоковете, вътрешните дворове при обществените сгради, парковете за рекреация.

DSC_0070--1 (1)

-Изцяло български архитекти ли са участвали в проектирането и изпълнението им? 

-Разгледаните примери са голям брой и повечето от тях са проектирани от български архитекти, но има и такива, които са дело на архитекти от чужбина. Това е също една съпоставка, на която ще се натъкнете в книгата – интерпретацията на местния и на чуждия опит.

-Сградите са издържали толкова години, без да падне дори най-малкия детайл, а сега стопанисват ли се адекватно, или повечето са оставени на разрухата на времето?

-Съдбата на всеки един обект е различна – някои са много добре запазени, други са реновирани до неузнаваемост, трети се рушат и части от тях изчезват безвъзвратно. Всяка една сграда има нужда от своевременна поддръжка. Със сигурност не можем да твърдим, че всички сгради от този период са ценни, затова е важно да се отсеят тези, които са стойностни поради някаква важна причина и да се предприемат необходимите стъпки за тяхното опазване.
Тези сгради имат и друг вид стойност, освен чисто архитектурната – много от тях имат любопитни истории, за които дори ние не подозирахме, а други (най-вече монументите) са свързани с конкретни исторически събития.
Сред примерите има и няколко успешни реновации, които и до ден днешен работят – някои с оригиналната си функция, други с променена такава.

-Какво ще кажете на поколението, което удивено гледа тези монументални форми и ги определя като „грозни“ и „соц“ на фона на новото бързо строителство?

-Днес живеем в силно глобализиран свят и съвременната ни архитектура е загубила характерните родни черти. Много често новите сгради страдат от липса на идентична принадлежност и нямат характерна връзка със средата – могат да бъдат разположени навсякъде. Повечето сгради от разглеждания период са силно свързани с околната среда и с развитието ù към днешна дата те губят тази връзка, съответно това се отразява и на тяхното въздействие.
Този период, макар и част от по-новата и близка до нас история, все още не е добре изследван и документиран. За много от обектите няма запазен архив, което усложни задачата ни. От друга страна малка част от авторите на сградите са все още живи и лично разказват истории. Разбирайки концепцията и историята на тези сгради, вглеждайки се по-внимателно в тях, осъзнаваш защо се е стигнало до конкретно решение. Много от тях все още са впечатляващи, не само със своята монументалност, но и с детайлите си и считам, че може да са източник на вдъхновение за съвременните архитекти.
Втората половина на XX век в днешното съзнание на хората е все още чувствителна и противоречива тема, поради политическата натовареност на времето. Дори говорейки за архитектура, е трудно да се дистанцираме от историческия фон на периода. Добро или лошо, това време е факт от историята ни, който не можем да отречем, че се е случил. От нас зависи как ще се отнесем към него – дали ще искаме да го заличим, сякаш изобщо не се е случило, или ще го приемем, ще извлечем поуките и ще запазим стойностните примери.

Разговора води: Людмила Еленкова

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

Петко-Ю.-Тодоров09

П. Ю. Тодоров – „Pieta“

Разказът „Pieta“ на един от творците от златната четворка на кръга „Мисъл“ – П.Ю.Тодоров, е …