На фокус
Начало / Интервюта / Владимир Дворецки за литературното си откритие: Кевин Айърланд описва смело върхушката в мемоарите си

Владимир Дворецки за литературното си откритие: Кевин Айърланд описва смело върхушката в мемоарите си

Преводите му се цитират и споделят и днес

447414936_7216558818459259_3278866740436496117_n

Един новозеландец попада през 1959 г. в изостанал град – автомобили в него липсват, а кюмюреният въздух напомня за Лондон от времето на Джак Изкормвача. Но става дума за София

Кевин Айърланд до скоро е неизвестен за нашата общественост. Пръв на името му попада Владимир Дворецки от Фондация „Европа и светът“ – журналистът в кръвта му проговаря и така започва да разнищва история, която носи изненада след изненада. Поетът от другия край на света, оказва се, помага стиховете на Ботев да достигнат до англоговорящата публика. Превежда още много знакови творби от наши автори, а сам е приятел например с Георги Марков.

Така Владимир Дворецки си поставя съвсем реалната цел новозеландецът да получи съответното признание у нас, но за жалост съдбата е решила друго… Айърланд си отива от света ни малко преди своята 90-годишнина. Ражда се обаче нова инициатива – да бъдат преведени мемоарите на Кевин Айърланд, в които той обяснява и за своите български преживелици. Сега изданието вече е факт – „Назад-напред“ излезе в превод именно на Владимир Дворецки, а за българската премиера в София пристигна и последната съпруга на новозеландския поет и преводач – проф. Джанет Уилсън.

За живота на Кевин, за България през 60-те и за мемоарите на новозеландеца си говорим с Владимир Дворецки и в това интервю

441881813_7211856772262797_1647474839077378450_n

– Г-н Дворецки, как попаднахте на името на Кевин Айърланд?

– Доста по-късно, отколкото бих желал. През ноември 2022 г. прочетох случайно публикация в новозеландския литературен уебсайт „Нюзрум“, която се казваше „Кевин се влюбва от пръв поглед. Романтична интерлюдия в София през 1959 г.“. Ставаше въпрос за откъс от биографична книга за новозеландския писател Морис Шадболт (1932-2004), написана от известния литературен критик д-р Филип Темпъл. Този текст ме накара да си разтъркам очите, защото направо не ми се вярваше в това, което прочетох. Не само, че напълно непознат за мен новозеландски писател е идвал в София в края на 50-те години, но е и имал интимна връзка с известната преводачка Жени Божилова! И нещо още по-драстично – друг неизвестен за мен новозеландски литератор се влюбил от пръв поглед в красива българка и ѝ предложил брак, но освен това и превел Ботев на добър английски, след като скандал осуетил превода на стиховете на нашия гениален поет и революционер от шотландеца Хю Макдърмид (още едно име, което за мой срам виждах за първи път!). Тези невероятно любопитни факти ме накараха да се заровя в интернет и да потърся подробности за двамата творци от Нова Зеландия. Не само, че получих потвърждение на фактите от публикацията в „Нюзрум“, но разбрах освен това, че Агенция „София прес“ е отпечатала преводите на Кевин Айърланд на стиховете на Ботев (и то в две издания – от 1974 и 1982 г.) и 10 стихотворения на Елисавета Багряна – през 1970 г. Освен това новозеландският поет бил добър приятел с наши литератори като Георги Марков, Цветан Стоянов, Васил Попов и др. За мое щастие, оказа се, че Кевин Айърланд все още бе жив и сравнително здрав, а съпругата му проф. Джанет Уилсън бе така любезна да ми даде адреса на електронната му поща.

– Звучи удивително творец от Нова Зеландия – буквално на другия край на света, да има такова отношение и връзка с нашата литература и поезия…

– Да, наистина, той реално изиграва ролята на посланик на българската литература в англоезичния свят. Неговите преводи на Ботев продължават да се цитират и постват в интернет независимо от това, че са направени преди 65 години. Кевин Айърланд обаче е превел още много наши автори. В пропагандни списания, издавани на английски език у нас преди 1989 г., открих негови преводи на „Опълченците на Шипка“ и „Паисий“ на Вазов, откъс от „В меката есен“ на Валери Петров, стихове на Вапцаров, Смирненски, Блага Димитрова и др. Освен това разбрах, че Кевин Айърланд е превел пиесата на Георги Марков „Архангел Михаил“, с която нашият писател печели наградата на Международния театрален фестивал в Единбург през 1974 г. Това е първото подобно отличие за български литератор – половин век преди „Букъра“ за „Времеубежище“ на Георги Господинов в превод на Анджела Родел!

– Знаем от Вашите презентации, че той е носител и на Ордена на Британската империя, какви са мащабите на неговата поезия и преводи?

– Да, за своите заслуги към литературата Кевин Айърланд е удостоен и с това високо отличие, и с наградата на министър-председателя на Нова Зеландия. Той е доста продуктивен автор – издал е 27 стихосбирки и 10 книги с проза, автор е и на либретото на опера, излъчена по Би Би Си. Кевин твореше почти до смъртта си. Третият том от мемоарите му „Един месец в задната част на мозъка ми“ излезе от печат през 2022 г., няколко месеца преди да почине. За съжаление, той не можа да навърши 90 г., но почти докрай запази бодрия си дух и спомените си живи. А някои от неговите стихове са толкова популярни в Нова Зеландия, че биха могли да се сравнят с тези на Вазов у нас.

– „Назад-напред“ сякаш е същинска златна мина за ситуацията у нас през 60-те. Способна ли е книгата да ни отрезви от някои наши илюзии?

– Оригиналът на „Назад-напред“ е издаден през 2002 г. от новозеландско издателство в малък тираж. За хубаво или за лошо, когато Кевин е писал мемоарите си, той не е разчитал те да бъдат четени от българската аудитория. Авторът се стреми да разкаже на новозеландските читатели за това, което го е оформило като писател, и много от тези фактори са свързани с България. Колкото и да е странно, младият поет от противоположната страна на земното кълбо е видял и описал събития и обичаи, които нашите писатели, живели и творили през 60-те години, или са се страхували да зачекнат, или просто не са им обърнали внимание. Освен горепосочения скандал с шотландския литератор Хю Макдърмид, Кевин изважда на бял свят и ужасяващата среща на Тодор Живков с наши хора на перото в почивната им станция край Варна. Много интересни са и срещите му с обикновени хора от затънтени краища на България – каракачани, гледачи на жаби, ковачи, поправящи амортисьори на повредени коли и др. От погледа на Кевин Айърланд не отбягва и бързото социално-икономическо развитие на нашата страна. Когато идва у нас за първи път през 1959 г., в София почти няма частни автомобили. Магазините се зареждат с конски каруци. Хората се отопляват с въглища и въздухът в нашата столица е много по-замърсен от този в Лондон. Само десет години по-късно София гъмжи от леки коли и камиони, а на Кевин вече му липсва миризмата на селски двор. Интересен източник за историци и етнографи! Но, колкото и да е обичал Кевин България и българите, спомените на новозеландският литератор недвусмислено показват тогавашната оскъдица и потисничеството от страна на комунистическата върхушка – нещо, което някои наши сънародници се опитват да забравят.

– Как звучеше новозеландецът в кореспонденцията Ви през последните месеци от живота му, дали България беше останала за него младежка авантюра?

– Отначало той бе резервиран, посъветва ме да прочета „Назад-напред“, където съм щял да намеря отговор на въпросите си. Когато му писах, че най-близкият до мен екземпляр на английски език се намира в университетската библиотека на Цюрих, Кевин поомекна и започна да развързва торбата със спомените. Той се връщаше с носталгия към България, където е прекарал част от младостта си (тогава е бил връстник на Ботев!). Спомняше си с мъка за покойните си приятели – Васил Попов, който причинил смъртта си чрез прекомерна консумация на сол, Георги Марков и Цветан Стоянов, които според него били убити от режима на Живков… Отдаде дължимото на своята бивша колежка – англицистката Маргарита (Марго) Алексиева, която била единствената му помощничка при превода на стиховете на Ботев. За сметка на това, избягваше да говори за бившата си съпруга Дона Маринова, която описва нашироко в „Назад-напред“ и с която се е развел през 1972 г. В процеса на общуването с мен си припомни езика ни до такава степен, че в края на 2022 г. ми пожела на чист български „Честита Нова година“.

– Всеизвестно е, че творческият елит е старателно отглеждан от тогавашните власти, как гледа поетът на социалистическа България, сравнява ли със западния свят?

– Разбира се, в мемоарите си Кевин Айърланд описва подробно привилегиите на тогавашните български писатели. За тях става дума в главата „Великият диктатор“, разказваща за срещата им с Тодор Живков, а също така и на други места в „Назад-напред“, която има нелинейна структура. Първоначално младият Кевин е имал леви разбирания, но сблъсъкът с реалността у нас го кара да преосмисли политическата си ориентация. Нещо повече – когато отива във Великобритания и Ирландия, а също така и когато се връща в родината си, той сравнява най-лошите прояви на бюрократизъм, злоупотреба с власт и шуробаджанащина именно с това, което е видял в България.

Първоначално младият Кевин е имал леви разбирания, но сблъсъкът с реалността у нас го кара да преосмисли политическата си ориентация

kevin

– Може ли да се каже, че Кевин Айърланд е „пробен камък“ за нашата памет – по посвещението, което собственоръчно пише за Вас?

– Всъщност, това посвещение той ми написа върху личния си екземпляр от двуезичното издание на Агенция „София прес“ на 10 стихотворения на Багряна, преведени от него. Но наистина този новозеландски поет може да послужи като мерило за правдивост и откровеност, що се отнася до историческата ни памет. В края на краищата, когато е писал „Назад-напред“, той не е трябвало да се съобразява с никого и с нищо в България.

– И накрая, събуди ли книгата спомени или нови, непознати досега свидетелства? Оправдан ли се оказа рискът с излизането ѝ?

– Да, колкото и да е странно, аз съм работил в Агенция „София прес“, но доста по-късно от Кевин. Виждал съм складове, пълни с литература на чужди езици, сред които и преводи на Ботев, но никога не съм се замислял тогава кой е превел гениалните му стихове. Сега вече знам доста факти за Кевин Айърланд, но продължавам да се ровя в книги, документи и спомени, за да си изясня някои неясни моменти от пребиваването му у нас. Почти всяка седмица научавам нови подробности, които от време на време публикувам в сайта на нашата семейна фондация „Европа и светът“. За нас преводът и редактирането на „Назад-напред“ бе голямо изпитание, тъй като Кевин Айърланд има много богат речник и използва термини от различни сфери на живота, като ветроходството, рибарството, британското право, печатарството и т. н. Издаването на тази мемоарна книга на български език ни струваше скъпо във всяко едно отношение, но вълнението на читателите, за които тя се оказва прозорец към едно позабравено минало, напълно оправдава риска.

– От сърце благодаря!

Интервю на Красимир Проданов
Снимки: Фондация „Европа и светът“

Прочетете още

Pazach

„Пазачът“ – чувството, че си прочел хубава книга

За първи път у нас се появява нещо от Рон Раш „Пазачът“ е от книгите, …